30 - ти април Валпургиева нощ

                                     БОГИНЯ НА ПРОЛЕТТА

Валпургиевата нощ , това е най-тържествения и знаменателен ден в нощта срещу Първи май и бележи настъпването на плодородието и разцъфващата пролет.

                                                            АМАРИЛИС

        Богинята Амаралис  се явява дух на пролетта.  Тази прекрасна Богиня е достигнала овлаяване на менталния план и стихията на въздуха и в резултат е получила силата да възражда в съзнанието на човека матрицата , която води към към изпълненето на неговия Божествен план. Амарилис въплъщава зеления и златен цвят на пламъка , който носи творческата енергия на Алфа и Омега.

                                                                   

       Ангелите и Елементалите , които служат заедно с Амарилис ,изпълват Духа с Пламъка  ва Възкресението , който носи на природата възраждане и помага на всеки индивид да победи последния  враг - смъртта.  Особенната преданност на Богинята на Пролетта  към Светия Дух / в Неговото проявление / в природата  позволила на Бог да я награди с великия импулс на Христо - Силата. Элементалните същества на огъня ,въздуха ,водата и земята  обожават тази дъщеря на Слънцето и я следват от единия край на планетата до другия , явявайки красотата и и любовта към всичко живо.

      В проявената форма , която възприемат  , и в която ръботят хората  всяка мекота в природата даже и твърдостта на диаманта е проявление на добрите ,  прекрасни   сладостни мисли на Бог, които искрят със прекрасните цветове на дъгата , величествено проявени в царството но природата : горите и полята , реките , небето  и облаците - отразявайки великата симфония , симфонията на безкрайната  хармония .

     Нека хората да знаят , че и те подобно на малки елементали , могат да прилагат един или друг цвят , да станат чаша в сърцевината на розата, разцъфваща в съзнанието, чувствайки нейния аромат, цветове и мекотата като на  коприна  на нейните листенца  , да се наслаждават на потока от чист свеж въздух и ласкавите лъчи на Слънцето , усещайки чувството за красота , което ги изпълва от вътре , изпълвайки  цялата им същност.

    Красотата и Любовта живеят в аромата на цветята , които леко ухаят под напора на вятъра, кимват със своите малки главички и говорят за любов. Нека хората да научат техния език - езикът на сърцето. И да разберат и те тези поетични души на мечтите , които се намират в царството на Природата ...

    Как безкрайно, дълго , винаги през целия си земен път , трябва да благодари човека за  чудесното творение на  полята и планините  - на тези мънички невидими създания , които мъдро и твърдо тъкат великолепния килим на Любовта , носещ наслада за очите на човека!

     А какво може да се каже за  човека , който е създаден по височайш образ , по образа на Бог ? Как неговите ужасни мисли изкривяват  прекрасните матрици на природата. Родените в това царство насекоми , паразити ,бактерии , които носят разрушителната матрица на всичко ,което човек изразява чрез своята проява на жестокост и страх. Трябва да знаят хората, че подобрявайки своите мисли , те ще позволят на природата да прояви още по-пълно красотата и съвършенството , обличайки света в прекрасна космическа дреха, присъща на природата на Бог и носещ  вкуса на Слънце за слънцата .

     Нека хората а мечтаят за сините небеса и пламъка на бестрашието , за това да се завъртят идинни  в космически балет подобно на елементалите. И нека да представят себе си във мъничка елементална форма - с крилати телца и да могат да летят и пърхат от цвят на цвят - осъзнавайки  убедителната и нежна вяра в милосърдието на Бог, което се излъчва от всяка пора на елементалните същества. Элементалите вярват в чудестните способности на своите собствени тела , ум и същност , което им пзволява да  посветят себе си в постоянно служение на човека.

      Нека човешките сърца да изливат благодарност към Вечния Бог  за чуото от непрекъснатото служение на элэменталите , без което земята никога  не би могла да е плодоносна и да украсява светът  със гирляндите  на мистичното великолепие с космическата роса на тревата. ( 14 ).



                                                           
                                                           

     Съкровенното име на А - мари-лис е : Алфа Мария лилия Божия.

      Ключовата нота на Амарилис е  мелодия от неизвестен автор "Въздух за Ландорери ".


     14.  Амарилис.  Март  21, 1971 г.

        Елизабет Профет

   превод  Мария Михайлова





 

25 - април Ден на евангелието на Марк

от 24 до 30 април Пасхална седмица

23-т Ден на Сурия

23 -ти ДЕН НА ГОСПОД СУРИЯ

21-ви април Велик / Чист четвъртък /

17 - ти април Цветница или Входът Господен към Йерусалим

Вход Господен в Иерусалим (Връбница)

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.
Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.
Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук.19:38).
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).
На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.
Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...
Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват "в името Господне", за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.
Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

Вход Господен в Иерусалим

Настанали последните дни от земния живот на Господа. Наближило времето, когато Единородният Син Божий, дошъл на света заради спасението на грешните хора, ще бъде предаден на позорна смърт разпъване на кръст, като престъпник.
Но преди да се извърши това велико и спасително за нас тайнство, Господ благоволил да прояви за последен път Своята слава, като обещан на еврейския народ от пророците Месия, като Цар не само на Небето, но и на земята. Немного преди това Господ извършил едно от най-великите Си чудеса: възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Вестта за небивалото чудо, извършено във Витания, бързо се разнесла из цялата иерусалимска околност. Всички искали да видят великия Чудотворец и възскресения от Него Лазар. Като че ли отговаряйки на желанието на народа, Господ замислял да отиде в Иерусалим.
Научавайки това, целият народ се раздвижил; мнозина, от нетърпение да видят по-скоро великия Чудотворец, излезли от града, да посрещнат Спасителя.
Господ с учениците Си вече наближил Иерусалим. Когато пристигнал в селото Витфагия, което се намирало недалеч от Елеонската планина, повикал двама от Своите ученици и казал:
- Идете в отсрещното село. Като отидете там, ще намерите вързана ослица и младо осле с нея. Отвържете го и Ми го доведете. Ако някой ви каже нещо, отвърнете му, че тъй е повелил Господ.
Учениците отишли и направили всичко, което казал Господ.
Като докарали младото осле, нахвърляли върху му дрехите си и Господ седнал върху тях.
Когато многобройните тълпи народ, така силно жадуващи да видят Господа, най-сетне Го съзрели, радостно възкликнали:
- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините!
Всеобщият възторг се засилвал с приближаването на Господа към Иерусалим. Тържественото шествие бавно се приближавало към последното възвишение, откъдето трябвало да се спусне надолу до самия Иерусалим. Оттук Иерусалим представлявал красива гледка: точно пред очите се възвисявал величественият Иерусалимски храм, с мраморните си колони в ослепителна белота и със златния си купол, който в хиляди мълнии отразявал горещите лъчи на южното слънце. Но редом с храма блестяла и огромната кула на Антониевата крепост, превишавайки височината на храма и сякаш нагледно изобразявала онова унижение, което претърпявал иудейският народ под римско иго. На същото място се откривала пред погледа преторията на Пилат, където скоро ще поведат на несправедлив съд Величайшия Праведник. Палатите на първосвещениците изглеждали малко отдалечени от храма, като че да покажат духовното отдалечаване на техните обитатели от Бога на своите отци. Дворците на Давид и Соломон сега били превърнати в развалини, които едва се забелязвали сред множеството други нови сгради.
Сред тези впечатления, всяко от които припомняло в сърцето на евреина и някогашната древна слава, и сегашното унижение на отечеството му, погледите на всички някак неволно се обръщали към Иисус от Назарет, Който сега, шествайки върху осле, сякаш носел на Иерусалим неговото предишно свято величие. С радостен възторг, виждайки Иисуса, мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми, и застилали с тях пътя; трети държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха.
- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.
Така тържествено и с ликуване Иерусалим посрещал своя Цар Месията.
Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница".
Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата на Господа имало дълбока скръб. Той скърбял за това, че иудейският народ не иска да разпознае часа, в който е посетен. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: "Осанна, Сине Давидов!", след няколко дена ще крещи: "Разпни, разпни Го!" Той предвиждал скоршната гибел на Иерусалим и обитателите му; Неговият свят взор сега ясно си представял как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, ще се разпръсне по лицето на земята.
Когато съвсем наближил Иерусалим, Господ го погледнал още веднъж, заплакал и казал:
- О, да бе узнал поне в този ден кое служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти!... Ето, ще дойдат дни, когато враговете ти ще те обградят, ще те обсадят от всички страни и от-всякъде ще те притеснят; ще избият децата ти и тебе ще съсипят, така, че в тебе няма да остане камък върху камък и всичко това ще стане, защото ти не разпозна времето на твоето посещение!
Тържественият път на Господа завършил край храма. Веднага след това Господ се упътил към храма, за да поучава народа. Като видял тук търговците и менячите на пари, превърнали Божия дом в дом за търговия, Господ ги изгонил от храма и ги заплашил:
- Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
Сакатите, хромите и слепите, които били в храма и около него, се приближили към Господа и Той ги изцелил.
Дечицата, които били наобиколили Господа в храма, като видели тези чудеса, не могли да останат безмълвни, но възклицавали сред всеобщата радост:
- Осанна на Сина Давидов!
Книжниците и фарисеите, тези сурови пазители на обредната законност, с мрачни умове и студени сърца, за които неподправената радост на простите души била непозната, и този път помрачили тържеството. Те пристъпили към Господа и с укор Му рекли:
- Чуваш ли ги какво говорят?
А Господ им отвърнал:
- Какво чудно намирате в това? Нима не сте чели Писанието: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала".
Като ги оставил, Господ се отправил към Витания, където и прекарал нощта.
Така завършил тържественият вход Господен в Иерусалим. Това е събитие с дълбоко поучителен смисъл и значение както за съвременниците на Господа, така и за нас християните, въпреки че цели две хилядолетия ни делят от онзи момент, когато славният Цар Израилев тържествено влязъл в Иерусалим.
За съвременниците на Господа входът Господен бил поучителен с това, че при влизането Си в Иерусалим Господ се от-крил като Месия, като славният Цар Израилев.
Дотогава Господ все още не им се разкривал напълно. Той постоянно проповядвал и учел, по всеки повод и при всеки удобен случай, но проповядвал и учел привидно като един от многото, като равин, като народен законоучител.
Наистина, мнозина от слушателите на Господа чувствали, че Неговато учение е някак по-особено, не прилича на учението на книжниците и фарисеите, че е учение свято, възвишено и подчинявали сърцата си на това учение. При това и многобройните чудеса, които Господ многократно извършвал, говорели на сърцата на всички Негови последователи, че Иисус от Назарет не е обикновен човек, а велик Чудотворец, Син Божий. Но въпреки това, за мнозина трябвало открито, всенародно да се засвидетелства, че Иисус от Назарет наистина е Син Божий, наистина е обещаният Месия.
Това именно е било засвидетелствано на всички при влизането на Господа в Иерусалим, когато хилядният народ възклицавал:
- Осанна на Сина Давидов!
След като обявил, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ посочил и съществената особеност на Своето Царство неговия духовен характер.
"Ето, твоят Цар иде при тебе (...) кротък", е казал древният пророк. И наистина, влизането на Господа в Иерусалим при цялото си величие било преизпълнено с кротост и смирение.
Господ не влиза в Иерусалим на колесница и не Го съпровождат копиеносци. Той благоволява да възседне осле, покрито със скромните дрехи на учениците Му. Трябва ли ни по-добър урок по смирение, щом виждаме, че "Царят на царете и Господарят на господаруващите", Който "седи на херувими", сега е възседнал осле, изпълнявайки древното пророчество?
Царят Израилев отива в Иерусалим, не за да се възцари на земния престол и да обогати народа със земни блага. Не, но идва "кротък" и "спасяващ", и Цар носи със Себе си духовното спасение и вечния мир.
И така, след като разкрива, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ предупредително показва на иудеите, че Неговото царство не е "от този свят" и следователно всичките техни мечти за плътско земно царство трябва да бъдат изоставени.
Не по-малко поучителен и за нас е входът Господен в Иерусалим със своето символично значение. Свети Епифаний Кипърски5 посочва следния символичен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:
- Кого изобразява ослето? пита той. Необуздания езически народ, когото никой не е обяздвал, тоест нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание. Какво означава отделянето на ослето? Освобождаване от идолослужението и прекратяване на идолските жертвоприношения... Какво предзнаменуват децата с постилането на дрехите си? Показват събличането на ветхия човек, оголването и опустошаването на синагогата. Какво означават децата, които пеят песни? Без съмнение, това е верният народ на Църквата, Христовото поколение. Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? Нищо друго, освен слизането на Бог Слово от небесата при нас. Какво посочват клонките от маслиново дърво? Милосърдието на душата; а пътят означава оня път, по който се придобиват добродетелните дела, които събличат от нас ветхия човек. Какво означават финиковите клонки? Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански, насадени в Господния дом. Те означават също и победата над дявола и ада, и освобождаването от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос. Кого означават предшестващите? Праведните пророци, а онези, които вървят отзад апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Иерусалим, ние, християните със раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в църква пред Господа и радостно зовем към "Победителя на смъртта": Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!
Но за нас, както и за древните евреи, това не е просто украса, не е обикновена принадлежност към празника, а знамение за победата на Иисус Христос над смъртта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце заедно с клонките пред-знаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото въз-кресение във вечния живот.
Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, така и за нас е влизането на Господа в Иерусалим на осле.
На другия ден Господ се отправил от Витания, където прекарал нощта, отново в Иерусалим. По пътя огладнял и като видял отдалеч една смоковница, пристъпил към нея, за да се на-храни от плодовете й. Смоковницата обаче била безплодна; по нея нямало нищо друго освен листа. Тогава Господ се обърнал към дървото и казал:
- Занапред вече да няма плод от тебе во веки.
И смоковницата веднага изсъхнала.Като видели това, учениците се почудили и казали на Господа:
- Как стана така, че смоковницата изведнъж изсъхна?
Господ им отвърнал:
- Ако имате твърда и непоколебима вяра, чужда на всякакви съмнения, ще вършите не само това, което Аз направих със смоковницата, но и много повече. Ако кажете на тази планина "Премести се от мястото си и се хвърли в морето", думата ви ще се изпълни. Ако вярата ви бъде твърда, всичко, каквото и да поискате в молитва ще получите.
След това по обичая Си Господ отново се отправил към храма, където поучавал народа. Първосвещениците и стареите народни, от завист към Господа, се приближили към Него и Го запитали:
- С каква власт вършиш това и кой Ти е дал тая власт?
Господ им отвърнал:
- И Аз ще ви попитам едно нещо; ако ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. Кажете ми кръщението Иоаново откъде беше от небето или от хората?
Първосвещениците и стареите разсъждавали помежду си така: "Ако отговорим от небето, Той ще ни каже: Защо тогава не му повярвахте? а ако кажем: От хората, ще настроим срещу себе си народа, защото почита Иоан Кръстител за пророк." И казали: Не знаем.
В отговор на това Господ им казал:
- И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.
Сетне Господ започнал да изобличава неверието и жестокосърдечието на първосвещениците, книжниците и фарисеите и им казал:
- Истина ви казвам, че митарите и грешниците ви изпреварят в Царството Божие. Дойде при вас Иоан (Кръстител), който водеше праведен живот. Извести ви, че скоро при вас ще дойде Месия Избавител, и ви призоваваше към покаяние, но вие не го послушахте. Митарите и грешниците обаче го послушаха и му повярваха. Вие видяхте това, и пак не се покаяхте, а си останахте в своето неверие и жестокосърдечие.
После Господ им предложил следната притча:
Един стопанин имал лозе. Той старателно се грижел за него и го обработвал. Изкопал в него кладенец, построил кула. Сетне, като го предал в ръцете на лозарите, заминал за друга страна.
Когато наближило време да се берат плодовете, стопанинът на лозето изпратил своите слуги при лозарите, за да приберат плодовете на лозето.
Но лозарите не само че не дали плодовете на пратениците, но като ги хванали, едни от тях пребили, а други убили.
Тогава стопанинът на лозето изпратил при лозарите още по-голям брой слуги. Но и с тях постъпили също така.
Накрая стопанинът на лозето изпратил при лозарите своя син, като си рекъл в себе си: "Може би ще се засрамят от сина ми."
Но лозарите, като видели сина на стопанина на лозето, си казали: "Това е наследникът. Хайде да го убием и да завладеем наследството му." И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.
Като разказал тази притча, Господ се обърнал към книжниците и фарисеите с въпроса:
- Какво ще направи стопанинът на лозето с тези жестоки лозари?
Те Му казали:
- Злите лозари ще предаде на жестока смърт, а лозето ще даде на други лозари, които ще му събират плодовете навреме.
Тогава Господ им казал:
- Да, правилно казахте. Точно по този начин ще се постъпи и с вас: от вас ще се отнеме Царството Божие и ще се даде на друг народ, който ще принася плодовете на това Царство.
Като чули това, първосвещениците, книжниците и фарисеите разбрали, че с тази притча Господ ги изобличава за тяхното неверие към Неговата проповед и за жестокосърдечието им. Понеже не можели да понасят изобличения, те вече били решили да хванат Господа, за да Го отведат при съдиите, но се убояли да направят това сега, за да не раздразнят народа, който почитал Господа за велик пророк.
Като не смеели да уловят Господа със сила, фарисеите си тръгнали от Него и започнали да се съвещават някак да Го уловят за думите Му. С тази цел те изпратили при Господа свои ученици заедно с иродиани, които казали на Господа:
- Учителю! Знаем, че Ти си човек справедлив и учиш за истинския Божи път, без да се мъчиш да угодиш на хората. Кажи ни трябва ли да плащаме данък на кесаря, или не? Господ, като разбрал лукавството им, казал:
- Защо Ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.
Те му донесли един динарий.
Господ ги попитал, като посочил монетата:
- Чии са този образ и надпис?
Казали Му:
- Това са образът и надписът на кесаря.
Тогава Господ казал:
- Давайте кесаревото на кесаря, а Божието Богу.
Като чули това, законниците не можали нищо да възразят на Господа и си тръгнали от Него.
Същия ден отишли при Господа садукеи, които отричат възкресението на мъртвите, и рекли на Господа:
- Учителю, Моисей е казал, че ако някой умре, без да има деца, то неговият брат трябва да вземе жена му и да създаде поколение на своя брат3. При нас имаше седем братя; първият се ожени, умря и като нямаше деца, остави жена си на своя брат; същото стана и с останалите братя. След това умря и жена им. При възкресението на мъртвите тя чия жена ще бъде?
Господ им казал в отговор:
- Вие се заблуждавате много, като не познавате нито Писанията, нито силата Божия. При възкресението не се женят, нито се омъжват, но пребивават като ангели Божии на небесата. А за това, че ще има възкресение на мъртвите, нима не сте чели казаното от Бога в Писанията? "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, но на живи.
След това садукеите засрамени си отишли от Господа.
Един законник, като изкушавал Господа, се обърнал към Него с въпроса:
- Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
Господ му отвърнал:
- "Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум". Това е първата и най-голяма заповед. Втората, подобна на нея, е: "възлюби ближния си като себе си". На тези две заповеди е изграден целият закон и пророците.
Когато отново се събрали фарисеите и книжниците, Господ ги запитал:
- Какво мислите за Христа? Чий Син е Той?
Те отвърнали:
- Той е Син Давидов.
Господ отново ги запитал:
- Как тогава Давид Го нарича Господ, когато казва: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". И тъй, щом самият Давид Го нарича Господ, то как тогава Той е негов син?
Но на тези думи на Господа книжниците и фарисеите не намерили какво да отговорят и Го оставили.
Наближавали дните на кръстните страдания на Господа. Като искал да подготви учениците Си за Своето отшествие от този свят и да ги приучи постоянно да бдят върху себе си, Господ веднъж им предложил следната притча:
Царството Небесно казал Той е подобно на десетте девици, които взели светилниците си и излезли да посрещнат жениха. Петте от тях били мъдри, а петте неразумни. Неразумните взели светилниците си, без да вземат със себе си елей. А мъдрите, заедно със светилниците си взели и елей в съсъдите. Тъй като женихът се бавел, те всички задремали и заспали. Изведнъж, в полунощ се разнесъл вик:
Женихът идва, излизайте да го посрещнем!
Мъдрите девици станали и приготвили светилниците си. Неразумните казали на мъдрите:
- Дайте ни елей от вашите светилници, защото нашите гаснат.
Но мъдрите деви им отвърнали:
- Да не би да се случи да не стигне и на нас, и на вас, по-добре идете при продавачите и си купете от тях елей.
Но когато неразумните девици отишли да си купуват елей, в това време пристигнал женихът. Мъдрите девици влезли с него на сватбата и дверите на брачния чертог се затворили. След известно време идват и другите девици и казват:
- Господине! Отвори ни.
Но той им отговорил:
- Аз не ви познавам.
И така завършил Господ притчата, бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Син Човечески.
Друга, подобна притча предложил Господ на учениците Си:
- Синът Човечески казал Господ при второто Свое пришествие ще постъпи като човекът, който като се отправил в далечна страна, повикал при себе си своите слуги и им връчил имота си. На един от тях той дал пет таланта, на друг два, на друг един, на всеки съответно на силите и способностите му, и заминал.
Онзи, който получил петте таланта, ги употребил за работа и придобил с тях други пет таланта. Също така постъпил и онзи, който получил два таланта, като придобил още два таланта.
А онзи, който получил един талант, не го употребил в работа, а го зарил в земята.
След доста дълго време господарят на тези слуги се връща и иска отчет.
Получилият пет таланта отива при него и му казва:
- Господарю, ти ми даде пет таланта. Ето ти и още пет таланта, които аз припечелих с тях.
Господарят му отвърнал:
- Хубаво, добри и верни рабе! Понеже ми беше верен в малкото, над много ще те поставя. Влез в радостта на твоя господар.
Така постъпил и вторият раб. Господарят и него похвалил.
След това идва и третият слуга, който бил получил само един талант, и казва:
Господарю, аз те знаех, че си жесток човек, защото жънеш, където не си сял и събираш, където не си пръскал, и като се уплаших от тебе, скрих таланта ти в земята. Сега ти го връщам.
Господарят му отвърнал:
- Лукави и лениви рабе! Щом знаеше, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал, не трябваше ли да дадеш среброто ми на търговците, та като се върна, да получа своето с печалбата? Нека да вземат от тебе този талант и да го дадат на онзи, който има десет таланта, защото на всеки, който има, ще му се даде още, а от онзи, който няма, ще се вземе и онова, което има. Негодният раб да бъде хвърлен във външната тъмница: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Като завършил притчата, Господ заявил на всеослушание: Който има уши да слуша, нека слуша!
Като напомнил на слушателите Си, че са длъжни постоянно да бодърстват духом, за да не паднат в грях, и действено да употребяват дадените им от Бога сили и способности, за да не останат без отговор на Страшния Божий Съд, по-нататък Господ изобразил и самия съд.
Когато дойде Синът Човечески казал Той, и всички свети ангели с Него, тогава Той ще седне на престола на Своята слава. Пред Него ще се съберат всички народи. Като отдели едните от другите, също както пастирът отделя овците от козите, Той ще постави овците от дясната страна, а козлите от лявата и ще каже на първите:
Дойдете, благословени от Отца Ми! Наследете Царството, което ви е приготвено от създаване на света защото Аз бях гладен и вие Ми дадохте да ям; жаден бях и вие Ме напоихте; бях странник и вие Ме приехте; бях гол и вие Ме облякохте; бях болен и вие Ме посетихте; в тъмница бях и вие дойдохте при Мене.
А праведниците ще Му отговорят:
- Господи! Кога сме Те видели гладен и нахранили? Или жаден и напоили? Кога сме те виждали странник и сме Те приели, или гол и облекли? Кога сме Те виждали болен или в тъмница, и сме дошли при Тебе?
А Съдията ще им каже в отговор:
- Истина ви казвам: тъй като вие направихте това за един от по-малките Ми братя, то вие го направихте за Мен.
А пък на онези, от лявата страна, ще каже:
- Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! Защото гладен бях, а вие не Ми дадохте да ям; жаден бях и вие не Ме напоихте; бях странник и не Ме приехте; бях гол и не Ме облякохте; бях болен и в тъмница и не Ме посетихте. Тогава и те ще Му кажат в отговор:
- Господи, кога сме Те видели гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не сме Ти помогнали?
Но Господ ще им каже:
- Истина ви казвам, тъй като не сте направили това за нито един от Моите по-малки братя, то не сте го направили и за Мен.
- И ще отидат тези, заключил Господ, във вечната мъка, а праведниците - във вечен живот.
После Господ се обърнал към учениците Си и им казал:
- Знаете, че след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.
По това време първосвещениците, книжниците и народните стареи вече се били събрали тайно и решили да хванат Господа с хитрост и да Го убият, като определили времето за това преди празника, за да не се разбуни твърде многобройният народ, който се бил стекъл в Иерусалим за празника Пасха от всички краища на Палестина.
На другия ден Господ се отправил към Витания в дома на Симон прокажения.
Тук към Господа пристъпила една жена грешница, с алабастърен съд скъпоценно миро и изляла това миро върху главата на Господа.
Като видели това, някои от учениците казали:
- Защо е това разпиляване на пари? Можеше това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните.
Но Господ им казал:
- Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене, защото бедните са винаги при вас, но Мен няма да имате винаги. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва и за това, което направи тази жена. Тогава и те ще Му кажат в отговор:
- Господи, кога сме Те видели гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не сме Ти помогнали?
Но Господ ще им каже:
- Истина ви казвам, тъй като не сте направили това за нито един от Моите по-малки братя, то не сте го направили и за Мен.
И ще отидат тези заключил Господ във вечната мъка, а праведниците във вечен живот.
После Господ се обърнал към учениците Си и им казал:
- Знаете, че след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.
По това време първосвещениците, книжниците и народните стареи вече се били събрали тайно и решили да хванат Господа с хитрост и да Го убият, като определили времето за това преди празника, за да не се разбуни твърде многобройният народ, който се бил стекъл в Иерусалим за празника Пасха от всички краища на Палестина.
На другия ден Господ се отправил към Витания в дома на Симон прокажения.
Тук към Господа пристъпила една жена грешница, с алабастърен съд скъпоценно миро и изляла това миро върху главата на Господа.
Като видели това, някои от учениците казали:
- Защо е това разпиляване на пари? Можеше това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните.
Но Господ им казал:
- Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене, защото бедните са винаги при вас, но Мен няма да имате винаги. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва и за това, което направи тази жена.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Из слово на св. Иоан Златоуст

Блаженият Давид, макар и лишен от лирата си, чрез песента на децата високо се радва и духом заедно с тях участвува в тържеството, както някога пред лицето на ковчега Божий - и той с тях пее и възклицава радостно: блажен е, Който иде в име Господне!
Нека го запитаме: кажи ни, пророче, кой е този, който иде в име Господне? Не ни е работа - казва той - сега да Ви уча: това сега е предоставено на децата от Онзи, Който из устата на младенци и кърмачета е приготвил възхвала за унищожение на Врага и победа над мъстителя!
Кажете, деца: откъде е това у вас прекрасно съревнование и приятна песен? Кой Ви научи на това? Кой Ви умъдри за това? Кой Ви вика? Къде са поканите Ви? Кои са учителите Ви? вземете - казват те - участие с нас в тържеството и пението, че Вие ще узнаете това. което е било в желашята на Моисея и другите пророци -ще видите с нас изпълнението на обетованието в лицето на нашия Учител!
Нека и ние с децата да грабнем клонки, нека и нас вдъхнови Дух Светий, та и ние да приветствуваме Госта с внушената от Бога песен: благословен е Идещият в име Господне - осана във висините! Когато децата тържествуваха, когато учениците се радваха, - закоравялата завист против славата на Господа се възбуди, градът изпадна в смут и почна да пита: кой е Този? като че ли не са видели Благодетеля, прославен с безчислени божествени чудеса! Тъмнината обаче, не била в сила да покрие блестящата в нея незалязваща светлина.
Против тези, именно, пророкът някога е казал: глухи, чуйте и, слепи. погледнете и вижте! виждате ли, възлюбени, точността на предсказанието?!
Цяла Юдея се изпълни с благодеяния, а те сега питат, кой е Този? 0, неразумни люде, които лъжливо се наричате учители! 0, безсмислени старейшини! 0, безсрамно потомство на Ханаан, а не на Богобоязливия Юда! Малките деца познали Твореца си, а непокорните бащи питали: кой е Този? Младото поколение възпявало Бога - а застарелите в зло питали: кой е Този?
Гръдните деца проповядват за Бога - а възрастните богохулстват! Отрочетата благочестиво отправят свещена хвала, а безбожните иери нечестиво негодуват! 0, жестоки човеци, които се мислите за праведници, обърнете сърцата си към своите деца и от тях се поучете за тайните Божии! Защо Вие при блясъка на слънцето обичате тъмнината? Защо замисляте война против мира, който нищо не може да смути?
Ако вие сте верни синове на Сион, веселете се заедно с чедата си: нека благочестието на рожбите Ви бъде повод към радостта и тържеството! От тях се научете: кой ги е научил на това, кой ги е свикал, откъде е дошло това учение, какво е това ново богословие и старо пророчество?! Обърнете сърцата си към радостта на децата; не затваряйте очите си пред истината!
Влезте в радостта на Господа! С всички тях - деца и бащи - нека и ние отправим хвала и кажем: благословен е Идещият в име Господне! Осанна на Давидовия Син!
Предоставено от свещ. Павел Игнатов, filibe.com

Слово на празника

"Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

С тези думи, старозаветният пророк Захария изразил възторга си, предузнавайки днес празнуваното от нас събитие.
Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с "Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Това народно приветствие свидетелствувало, че Христос бил посрещан като Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог.
Стеклото се народно множество прославяло Христа за сторените от Него чудеса и особено за възкресяването на четиридневно пребиваващия в гроба Лазар. Затова именно възторженият народ възклицавал: "Благословен Царят, Който иде в името Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук. 19:38) или с други думи казано, това означавало: "Ангелите ликуват на небесата, радвайки се за нашето единодушие".
Този народен възторг не бил чисто духовен плод. Заразени от националната гордост, стеклите се многобройно юдеи предполагали, че в този момент се сбъдват политическите им очаквания, че е настъпил дългоочакваният момент да провъзгласят Христа за свой цар.
Въпреки всичката тържественост на този момент, ликът на Спасителя бил опечален и в очите Му напирали сълзи; Господ Се чувствувал самотен сред многолюдната, възторжена тълпа, знаел, че никой, не Го разбирал - дори и най-близките Му ученици се поддали на общия ентусиазъм.
Въпреки всеобщия възторг, Господ рекъл просълзен пред стените на столичния град: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" (Лук. 19:42). Бидейки Сърцеведец, Спасителят знаел, че само след няколко дни същата тази ликуваща и привествуваща Го тълпа ще се обърне срещу Него с обвинение, че е измамник, защото Той няма да оправдае земните им очаквания. Същите тези хора, които сега Го приветствуват с "осанна" , само след четири дни ще крещят яростно ненавистта си с "Разпъни Го!", защото Господ не удовлетворил суетните им надежди.

В този тържествен празничен ден, когато масово християните се стичат в храма не толкова заради богослужебната прослава на Господа, а за да си вземат върбово клонче, нека спрем вниманието си върху детайла от земния живот на Иисус Христос и всеки един от нас изпита собствената си съвест.
Какво точно празнуваме днес? Какво евангелско събитие спомняме и какво е личното ни отношение към него? При всичката тържественост на православното богослужение, при всичкото множество народ, който си спомня за Бога едва ли не веднъж или дваж годишно, не припомняме ли в крайна сметка истината, че човечеството не се е променило много от онова евангелско време?
"И тогава видимостта била тържествена - отбелязва св. Теофан Затворник, - но Господ гледал на невидимото душевно състояние на тълпата и го намерил достойно за плач. И нашите църковни празници създават илюзията на празничност, но такава ли е действителността?"
Защо ли тогавашната иерусалимска тълпа, боготворяща Христа, Му изменила толковатайнство, Господ благоволил да прояви за последен път Своята слава, като обещан на еврейския народ от пророците Месия, като Цар не само на Небето, но и на земята. Немного преди това Господ извършил едно от най-великите Си чудеса: възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Вестта за небивалото чудо, извършено във Витания, бързо се разнесла из цялата иерусалимска околност. Всички искали да видят великия Чудотворец и възскресения от Него Лазар. Като че ли отговаряйки на желанието на народа, Господ замислял да отиде в Иерусалим.
Научавайки това, целият народ се раздвижил; мнозина, от нетърпение да видят по-скоро великия Чудотворец, излезли от града, да посрещнат Спасителя.
Господ с учениците Си вече наближил Иерусалим. Когато пристигнал в селото Витфагия, което се намирало недалеч от Елеонската планина, повикал двама от Своите ученици и казал:
- Идете в отсрещното село. Като отидете там, ще намерите вързана ослица и младо осле с нея. Отвържете го и Ми го доведете. Ако някой ви каже нещо, отвърнете му, че тъй е повелил Господ.
Учениците отишли и направили всичко, което казал Господ.
Като докарали младото осле, нахвърляли върху му дрехите си и Господ седнал върху тях.
Когато многобройните тълпи народ, така силно жадуващи да видят Господа, най-сетне Го съзрели, радостно възкликнали:
- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините!
Всеобщият възторг се засилвал с приближаването на Господа към Иерусалим. Тържественото шествие бавно се приближавало към последното възвишение, откъдето трябвало да се спусне надолу до самия Иерусалим. Оттук Иерусалим представлявал красива гледка: точно пред очите се възвисявал величественият Иерусалимски храм, с мраморните си колони в ослепителна белота и със златния си купол, който в хиляди мълнии отразявал горещите лъчи на южното слънце. Но редом с храма блестяла и огромната кула на Антониевата крепост, превишавайки височината на храма и сякаш нагледно изобразявала онова унижение, което претърпявал иудейският народ под римско иго. На същото място се откривала пред погледа преторията на Пилат, където скоро ще поведат на несправедлив съд Величайшия Праведник. Палатите на първосвещениците изглеждали малко отдалечени от храма, като че да покажат духовното отдалечаване на техните обитатели от Бога на своите отци. Дворците на Давид и Соломон сега били превърнати в развалини, които едва се забелязвали сред множеството други нови сгради.
Сред тези впечатления, всяко от които припомняло в сърцето на евреина и някогашната древна слава, и сегашното унижение на отечеството му, погледите на всички някак неволно се обръщали към Иисус от Назарет, Който сега, шествайки върху осле, сякаш носел на Иерусалим неговото предишно свято величие. С радостен възторг, виждайки Иисуса, мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми, и застилали с тях пътя; трети държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха.
- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.
Така тържествено и с ликуване Иерусалим посрещал своя Цар Месията.
Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница".
Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата на Господа имало дълбока скръб. Той скърбял за това, че иудейският народ не иска да разпознае часа, в който е посетен. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: "Осанна, Сине Давидов!", след няколко дена ще крещи: "Разпни, разпни Го!" Той предвиждал скоршната гибел на Иерусалим и обитателите му; Неговият свят взор сега ясно си представял как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, ще се разпръсне по лицето на земята.
Когато съвсем наближил Иерусалим, Господ го погледнал още веднъж, заплакал и казал:
- О, да бе узнал поне в този ден кое служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти!... Ето, ще дойдат дни, когато враговете ти ще те обградят, ще те обсадят от всички страни и от-всякъде ще те притеснят; ще избият децата ти и тебе ще съсипят, така, че в тебе няма да остане камък върху камък и всичко това ще стане, защото ти не разпозна времето на твоето посещение!
Тържественият път на Господа завършил край храма. Веднага след това Господ се упътил към храма, за да поучава народа. Като видял тук търговците и менячите на пари, превърнали Божия дом в дом за търговия, Господ ги изгонил от храма и ги заплашил:
- Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
Сакатите, хромите и слепите, които били в храма и около него, се приближили към Господа и Той ги изцелил.
Дечицата, които били наобиколили Господа в храма, като видели тези чудеса, не могли да останат безмълвни, но възклицавали сред всеобщата радост:
- Осанна на Сина Давидов!
Книжниците и фарисеите, тези сурови пазители на обредната законност, с мрачни умове и студени сърца, за които неподправената радост на простите души била непозната, и този път помрачили тържеството. Те пристъпили към Господа и с укор Му рекли:
- Чуваш ли ги какво говорят?
А Господ им отвърнал:
- Какво чудно намирате в това? Нима не сте чели Писанието: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала".
Като ги оставил, Господ се отправил към Витания, където и прекарал нощта.
Така завършил тържественият вход Господен в Иерусалим. Това е събитие с дълбоко поучителен смисъл и значение както за съвременниците на Господа, така и за нас християните, въпреки че цели две хилядолетия ни делят от онзи момент, когато славният Цар Израилев тържествено влязъл в Иерусалим.
За съвременниците на Господа входът Господен бил поучителен с това, че при влизането Си в Иерусалим Господ се от-крил като Месия, като славният Цар Израилев.
Дотогава Господ все още не им се разкривал напълно. Той постоянно проповядвал и учел, по всеки повод и при всеки удобен случай, но проповядвал и учел привидно като един от многото, като равин, като народен законоучител.
Наистина, мнозина от слушателите на Господа чувствали, че Неговато учение е някак по-особено, не прилича на учението на книжниците и фарисеите, че е учение свято, възвишено и подчинявали сърцата си на това учение. При това и многобройните чудеса, които Господ многократно извършвал, говорели на сърцата на всички Негови последователи, че Иисус от Назарет не е обикновен човек, а велик Чудотворец, Син Божий. Но въпреки това, за мнозина трябвало открито, всенародно да се засвидетелства, че Иисус от Назарет наистина е Син Божий, наистина е обещаният Месия.
Това именно е било засвидетелствано на всички при влизането на Господа в Иерусалим, когато хилядният народ възклицавал:
- Осанна на Сина Давидов!
След като обявил, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ посочил и съществената особеност на Своето Царство неговия духовен характер.
"Ето, твоят Цар иде при тебе (...) кротък", е казал древният пророк. И наистина, влизането на Господа в Иерусалим при цялото си величие било преизпълнено с кротост и смирение.
Господ не влиза в Иерусалим на колесница и не Го съпровождат копиеносци. Той благоволява да възседне осле, покрито със скромните дрехи на учениците Му. Трябва ли ни по-добър урок по смирение, щом виждаме, че "Царят на царете и Господарят на господаруващите", Който "седи на херувими", сега е възседнал осле, изпълнявайки древното пророчество?
Царят Израилев отива в Иерусалим, не за да се възцари на земния престол и да обогати народа със земни блага. Не, но идва "кротък" и "спасяващ", и Цар носи със Себе си духовното спасение и вечния мир.
И така, след като разкрива, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ предупредително показва на иудеите, че Неговото царство не е "от този свят" и следователно всичките техни мечти за плътско земно царство трябва да бъдат изоставени.
Не по-малко поучителен и за нас е входът Господен в Иерусалим със своето символично значение. Свети Епифаний Кипърски5 посочва следния символичен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:
- Кого изобразява ослето? пита той. Необуздания езически народ, когото никой не е обяздвал, тоест нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание. Какво означава отделянето на ослето? Освобождаване от идолослужението и прекратяване на идолските жертвоприношения... Какво предзнаменуват децата с постилането на дрехите си? Показват събличането на ветхия човек, оголването и опустошаването на синагогата. Какво означават децата, които пеят песни? Без съмнение, това е верният народ на Църквата, Христовото поколение. Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? Нищо друго, освен слизането на Бог Слово от небесата при нас. Какво посочват клонките от маслиново дърво? Милосърдието на душата; а пътят означава оня път, по който се придобиват добродетелните дела, които събличат от нас ветхия човек. Какво означават финиковите клонки? Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански, насадени в Господния дом. Те означават също и победата над дявола и ада, и освобождаването от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос. Кого означават предшестващите? Праведните пророци, а онези, които вървят отзад апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Иерусалим, ние, християните със раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в църква пред Господа и радостно зовем към "Победителя на смъртта": Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!
Но за нас, както и за древните евреи, това не е просто украса, не е обикновена принадлежност към празника, а знамение за победата на Иисус Христос над смъртта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце заедно с клонките пред-знаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото въз-кресение във вечния живот.
Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, така и за нас е влизането на Господа в Иерусалим на осле.
На другия ден Господ се отправил от Витания, където прекарал нощта, отново в Иерусалим. По пътя огладнял и като видял отдалеч една смоковница, пристъпил към нея, за да се на-храни от плодовете й. Смоковницата обаче била безплодна; по нея нямало нищо друго освен листа. Тогава Господ се обърнал към дървото и казал:
- Занапред вече да няма плод от тебе во веки.
И смоковницата веднага изсъхнала.Като видели това, учениците се почудили и казали на Господа:
- Как стана така, че смоковницата изведнъж изсъхна?
Господ им отвърнал:
- Ако имате твърда и непоколебима вяра, чужда на всякакви съмнения, ще вършите не само това, което Аз направих със смоковницата, но и много повече. Ако кажете на тази планина "Премести се от мястото си и се хвърли в морето", думата ви ще се изпълни. Ако вярата ви бъде твърда, всичко, каквото и да поискате в молитва ще получите.
След това по обичая Си Господ отново се отправил към храма, където поучавал народа. Първосвещениците и стареите народни, от завист към Господа, се приближили към Него и Го запитали:
- С каква власт вършиш това и кой Ти е дал тая власт?
Господ им отвърнал:
- И Аз ще ви попитам едно нещо; ако ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. Кажете ми кръщението Иоаново откъде беше от небето или от хората?
Първосвещениците и стареите разсъждавали помежду си така: "Ако отговорим от небето, Той ще ни каже: Защо тогава не му повярвахте? а ако кажем: От хората, ще настроим срещу себе си народа, защото почита Иоан Кръстител за пророк." И казали: Не знаем.
В отговор на това Господ им казал:
- И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.
Сетне Господ започнал да изобличава неверието и жестокосърдечието на първосвещениците, книжниците и фарисеите и им казал:
- Истина ви казвам, че митарите и грешниците ви изпреварят в Царството Божие. Дойде при вас Иоан (Кръстител), който водеше праведен живот. Извести ви, че скоро при вас ще дойде Месия Избавител, и ви призоваваше към покаяние, но вие не го послушахте. Митарите и грешниците обаче го послушаха и му повярваха. Вие видяхте това, и пак не се покаяхте, а си останахте в своето неверие и жестокосърдечие.
После Господ им предложил следната притча:
Един стопанин имал лозе. Той старателно се грижел за него и го обработвал. Изкопал в него кладенец, построил кула. Сетне, като го предал в ръцете на лозарите, заминал за друга страна.
Когато наближило време да се берат плодовете, стопанинът на лозето изпратил своите слуги при лозарите, за да приберат плодовете на лозето.
Но лозарите не само че не дали плодовете на пратениците, но като ги хванали, едни от тях пребили, а други убили.
Тогава стопанинът на лозето изпратил при лозарите още по-голям брой слуги. Но и с тях постъпили също така.
Накрая стопанинът на лозето изпратил при лозарите своя син, като си рекъл в себе си: "Може би ще се засрамят от сина ми."
Но лозарите, като видели сина на стопанина на лозето, си казали: "Това е наследникът. Хайде да го убием и да завладеем наследството му." И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.
Като разказал тази притча, Господ се обърнал към книжниците и фарисеите с въпроса:
- Какво ще направи стопанинът на лозето с тези жестоки лозари?
Те Му казали:
- Злите лозари ще предаде на жестока смърт, а лозето ще даде на други лозари, които ще му събират плодовете навреме.
Тогава Господ им казал:
- Да, правилно казахте. Точно по този начин ще се постъпи и с вас: от вас ще се отнеме Царството Божие и ще се даде на друг народ, който ще принася плодовете на това Царство.
Като чули това, първосвещениците, книжниците и фарисеите разбрали, че с тази притча Господ ги изобличава за тяхното неверие към Неговата проповед и за жестокосърдечието им. Понеже не можели да понасят изобличения, те вече били решили да хванат Господа, за да Го отведат при съдиите, но се убояли да направят това сега, за да не раздразнят народа, който почитал Господа за велик пророк.
Като не смеели да уловят Господа със сила, фарисеите си тръгнали от Него и започнали да се съвещават някак да Го уловят за думите Му. С тази цел те изпратили при Господа свои ученици заедно с иродиани, които казали на Господа:
- Учителю! Знаем, че Ти си човек справедлив и учиш за истинския Божи път, без да се мъчиш да угодиш на хората. Кажи ни трябва ли да плащаме данък на кесаря, или не? Господ, като разбрал лукавството им, казал:
- Защо Ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.
Те му донесли един динарий.
Господ ги попитал, като посочил монетата:
- Чии са този образ и надпис?
Казали Му:
- Това са образът и надписът на кесаря.
Тогава Господ казал:
- Давайте кесаревото на кесаря, а Божието Богу.
Като чули това, законниците не можали нищо да възразят на Господа и си тръгнали от Него.
Същия ден отишли при Господа садукеи, които отричат възкресението на мъртвите, и рекли на Господа:
- Учителю, Моисей е казал, че ако някой умре, без да има деца, то неговият брат трябва да вземе жена му и да създаде поколение на своя брат3. При нас имаше седем братя; първият се ожени, умря и като нямаше деца, остави жена си на своя брат; същото стана и с останалите братя. След това умря и жена им. При възкресението на мъртвите тя чия жена ще бъде?
Господ им казал в отговор:
- Вие се заблуждавате много, като не познавате нито Писанията, нито силата Божия. При възкресението не се женят, нито се омъжват, но пребивават като ангели Божии на небесата. А за това, че ще има възкресение на мъртвите, нима не сте чели казаното от Бога в Писанията? "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, но на живи.
След това садукеите засрамени си отишли от Господа.
Един законник, като изкушавал Господа, се обърнал към Него с въпроса:
- Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
Господ му отвърнал:
- "Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум". Това е първата и най-голяма заповед. Втората, подобна на нея, е: "възлюби ближния си като себе си". На тези две заповеди е изграден целият закон и пророците.
Когато отново се събрали фарисеите и книжниците, Господ ги запитал:
- Какво мислите за Христа? Чий Син е Той?
Те отвърнали:
- Той е Син Давидов.
Господ отново ги запитал:
- Как тогава Давид Го нарича Господ, когато казва: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". И тъй, щом самият Давид Го нарича Господ, то как тогава Той е негов син?
Но на тези думи на Господа книжниците и фарисеите не намерили какво да отговорят и Го оставили.
Наближавали дните на кръстните страдания на Господа. Като искал да подготви учениците Си за Своето отшествие от този свят и да ги приучи постоянно да бдят върху себе си, Господ веднъж им предложил следната притча:
Царството Небесно казал Той е подобно на десетте девици, които взели светилниците си и излезли да посрещнат жениха. Петте от тях били мъдри, а петте неразумни. Неразумните взели светилниците си, без да вземат със себе си елей. А мъдрите, заедно със светилниците си взели и елей в съсъдите. Тъй като женихът се бавел, те всички задремали и заспали. Изведнъж, в полунощ се разнесъл вик:
Женихът идва, излизайте да го посрещнем!
Мъдрите девици станали и приготвили светилниците си. Неразумните казали на мъдрите:
- Дайте ни елей от вашите светилници, защото нашите гаснат.
Но мъдрите деви им отвърнали:
- Да не би да се случи да не стигне и на нас, и на вас, по-добре идете при продавачите и си купете от тях елей.
Но когато неразумните девици отишли да си купуват елей, в това време пристигнал женихът. Мъдрите девици влезли с него на сватбата и дверите на брачния чертог се затворили. След известно време идват и другите девици и казват:
- Господине! Отвори ни.
Но той им отговорил:
- Аз не ви познавам.
И така завършил Господ притчата, бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Син Човечески.
Друга, подобна притча предложил Господ на учениците Си:
- Синът Човечески казал Господ при второто Свое пришествие ще постъпи като човекът, който като се отправил в далечна страна, повикал при себе си своите слуги и им връчил имота си. На един от тях той дал пет таланта, на друг два, на друг един, на всеки съответно на силите и способностите му, и заминал.
Онзи, който получил петте таланта, ги употребил за работа и придобил с тях други пет таланта. Също така постъпил и онзи, който получил два таланта, като придобил още два таланта.
А онзи, който получил един талант, не го употребил в работа, а го зарил в земята.
След доста дълго време господарят на тези слуги се връща и иска отчет.
Получилият пет таланта отива при него и му казва:
- Господарю, ти ми даде пет таланта. Ето ти и още пет таланта, които аз припечелих с тях.
Господарят му отвърнал:
- Хубаво, добри и верни рабе! Понеже ми беше верен в малкото, над много ще те поставя. Влез в радостта на твоя господар.
Така постъпил и вторият раб. Господарят и него похвалил.
След това идва и третият слуга, който бил получил само един талант, и казва:
Господарю, аз те знаех, че си жесток човек, защото жънеш, където не си сял и събираш, където не си пръскал, и като се уплаших от тебе, скрих таланта ти в земята. Сега ти го връщам.
Господарят му отвърнал:
- Лукави и лениви рабе! Щом знаеше, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал, не трябваше ли да дадеш среброто ми на търговците, та като се върна, да получа своето с печалбата? Нека да вземат от тебе този талант и да го дадат на онзи, който има десет таланта, защото на всеки, който има, ще му се даде още, а от онзи, който няма, ще се вземе и онова, което има. Негодният раб да бъде хвърлен във външната тъмница: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Като завършил притчата, Господ заявил на всеослушание: Който има уши да слуша, нека слуша!
Като напомнил на слушателите Си, че са длъжни постоянно да бодърстват духом, за да не паднат в грях, и действено да употребяват дадените им от Бога сили и способности, за да не останат без отговор на Страшния Божий Съд, по-нататък Господ изобразил и самия съд.
Когато дойде Синът Човечески казал Той, и всички свети ангели с Него, тогава Той ще седне на престола на Своята слава. Пред Него ще се съберат всички народи. Като отдели едните от другите, също както пастирът отделя овците от козите, Той ще постави овците от дясната страна, а козлите от лявата и ще каже на първите:
Дойдете, благословени от Отца Ми! Наследете Царството, което ви е приготвено от създаване на света защото Аз бях гладен и вие Ми дадохте да ям; жаден бях и вие Ме напоихте; бях странник и вие Ме приехте; бях гол и вие Ме облякохте; бях болен и вие Ме посетихте; в тъмница бях и вие дойдохте при Мене.
А праведниците ще Му отговорят:
- Господи! Кога сме Те видели гладен и нахранили? Или жаден и напоили? Кога сме те виждали странник и сме Те приели, или гол и облекли? Кога сме Те виждали болен или в тъмница, и сме дошли при Тебе?
А Съдията ще им каже в отговор:
- Истина ви казвам: тъй като вие направихте това за един от по-малките Ми братя, то вие го направихте за Мен.
А пък на онези, от лявата страна, ще каже:
- Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! Защото гладен бях, а вие не Ми дадохте да ям; жаден бях и вие не Ме напоихте; бях странник и не Ме приехте; бях гол и не Ме облякохте; бях болен и в тъмница и не Ме посетихте. Тогава и те ще Му кажат в отговор:
- Господи, кога сме Те видели гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не сме Ти помогнали?
Но Господ ще им каже:
- Истина ви казвам, тъй като не сте направили това за нито един от Моите по-малки братя, то не сте го направили и за Мен.
- И ще отидат тези, заключил Господ, във вечната мъка, а праведниците - във вечен живот.
После Господ се обърнал към учениците Си и им казал:
- Знаете, че след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.
По това време първосвещениците, книжниците и народните стареи вече се били събрали тайно и решили да хванат Господа с хитрост и да Го убият, като определили времето за това преди празника, за да не се разбуни твърде многобройният народ, който се бил стекъл в Иерусалим за празника Пасха от всички краища на Палестина.
На другия ден Господ се отправил към Витания в дома на Симон прокажения.
Тук към Господа пристъпила една жена грешница, с алабастърен съд скъпоценно миро и изляла това миро върху главата на Господа.
Като видели това, някои от учениците казали:
- Защо е това разпиляване на пари? Можеше това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните.
Но Господ им казал:
- Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене, защото бедните са винаги при вас, но Мен няма да имате винаги. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва и за това, което направи тази жена. Тогава и те ще Му кажат в отговор:
- Господи, кога сме Те видели гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не сме Ти помогнали?
Но Господ ще им каже:
- Истина ви казвам, тъй като не сте направили това за нито един от Моите по-малки братя, то не сте го направили и за Мен.
И ще отидат тези заключил Господ във вечната мъка, а праведниците във вечен живот.
После Господ се обърнал към учениците Си и им казал:
- Знаете, че след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.
По това време първосвещениците, книжниците и народните стареи вече се били събрали тайно и решили да хванат Господа с хитрост и да Го убият, като определили времето за това преди празника, за да не се разбуни твърде многобройният народ, който се бил стекъл в Иерусалим за празника Пасха от всички краища на Палестина.
На другия ден Господ се отправил към Витания в дома на Симон прокажения.
Тук към Господа пристъпила една жена грешница, с алабастърен съд скъпоценно миро и изляла това миро върху главата на Господа.
Като видели това, някои от учениците казали:
- Защо е това разпиляване на пари? Можеше това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните.
Но Господ им казал:
- Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене, защото бедните са винаги при вас, но Мен няма да имате винаги. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва и за това, което направи тази жена.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски

За символиката на върбовата клонка на Цветница

Един от най-почитаните и посещавани църковни паразници е Вход Господен в Йерусалим или по известен сред народа като Цветница. Това велико свещено-историческо събитие е описано в Новия Завет от четиримата евангелисти Мат. 21:1-11, Марк 11:1-11, Лук. 19:29-44, Иоан 12:12-19.
Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Иисус с ''Осанна! Благословен е идващият в името Господне!''.
Така и ние по време на св. литургия, държейки върбови клонки отново преживяваме чудното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим. В нашите географски ширини палмовите клонки са заменени с върбови. На утренната преди литургията свещеникът  прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специално отредена за случая молитва ги освещава. След това раздава осветените клонки за благословение, а не за късмет, успех в любовта и всякакви измислени суеверия, които се разпространяват.
Благословението не зависи от количеството и качеството на върбичката. Да не забравяме, че тя е преди всичко символ на радост от участието ни в това дивно тържество. Напълно достатъчно е да си вземем една върбова клонка, но тя е вече свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце.
Осветената върбичка която сме получили от ръката на свещеника не оставяме в храма пред някоя икона, а я отнасяме в дома си. Нужно е да се знае, че върбите, които обикновено се продават от търговци пред храмовете не са осветени и няма как да бъдат осветени. Погрешна е и практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите или да се вземат предварително оставените там, с очакване от само себе си да са се осветили. Чисто суеверие и кощунство е слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания.
Вкъщи поставяме върбовата клонка над иконата. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка не е само за благословение на дома ни, а напомня, че сме посрещнали Спасителят и Той е Цар на сърцето ни и най-доброто поклонение пред Него е всекидневно да изпълняваме волята Му, живейки според Неговото учение.
Протойерей Дончо Александров, 2010 година
Храм "Св. Атанасий" във Варна

16-ти април Ден на Майката на Света

http://www.outerspaceuniverse.org/space-image-galleries/comet-pictures



        16 април Начало на Новата Эпоха  на Майката на Света

   16 април 1924 година ,Владика Ел Мория е предал много важно съобщение на Елена Ивановна Рьорих :

     УРУСВАТИ ! Дойде и това време да се съобщи , че така наричаме звездата , която  неудържимо се приближава към Земята. Тя от много отдавна  е Символ на Майката на Света и Эпохата на Майката на Света трябва да започне незабавно , когато Нейната звезда се приближи към Земята.

    Великата Эпоха ще започне  , тъй като Духоразбирането е свързано със Майката на Света . Дори Знаещия Срока гледа това прекрасно физическо приближаване на Страшният съд.
 Важно е настъпването на тази  много Велика Эпоха , която съществено ще измени животът на Земята.


   ПРЕКРАСНО!  Аз толкова  се радвам в кулата, виждайки как новите лъчи пронизват плътността на Земята. Дори и ако първоначално  тези Лъчи са тежки за понасяне на Земята , то те ще внесат такава еманация и ще дадът мощен тласък. Не бива да се огорчавате , когато тези Лъчи достигат Земята за пръв път от създаването и . Днес е началото на Женското Пробуждане , тъй като новата вълна , която идва днес и новите центрове се разгорят, защото по същество тези Лъчи проникват надълбоко , радостно усещайки идването на Новата Эпоха.


                                                                                                            ОЗАРЕНИЕ  , 138
 
/violetflame.ucoz.ru/publ/pamjatnye_daty/znamenatelnye_dni/16_aprelja_den_materi_mira/10-1-0-321

Превод Мария Михайлова 



                                                                                       

8 -ми април Рожденният Ден на Елизабет Профет

Марк и Елизабет Профет с три от четирите си деца


ЕЛИЗАБЕТ КЛЕР ПРОФЕТ

Елизабет Профет- мистик , писател, лектор и духовен учител.Но преди всичко Тя е  Посланик на Просветените Духовни Същества - Възнесените Владици на Шамбала.




Тя е приемала диктовки и след това ги е записвала.


По този начин тя е написала едни от най - дълбоките и красиви световни духовни учения.


Огромната част от нейните трудове представляват 1800 послания / диктовки / , които  са били дадени чрез Светия Дух от различни Възнисени Учители , Архангели както и други подготвени духовни същества. Тя заедно със своя съпруг Марк Профет / сега Възнесения Владика Ланело/  ,са побликували повече от 75 книги - за обучени от Възнесените Владици.


Елизабет Прохет е обикаляла САЩ и 28 страни , изнасяла е лекции в 150 страни от шестте континента. Нейните любими теми - за еволюциите на душите, за ангелите ,за пламъците близнаци и сходните души , пророчества, духовна психология , карма , реинкарнация, способите и методите как да се балансира кармата , особено използването на  духовната енергия , известна като Виолетовия Пламък.

През последните години от живота си ,Тя влага всичките си усилия и стремежи ,цялата 
си енергия , за да направи мистичния път на Световните Религии достъпен за жадуващите духовното , провеждала е лекции за Буддизма , за мистичното Християнство, Индуизъм, Кабала / мистичния индуизъм / и Пътят на Дао.


Животът на Елизабет Профет - първооткривателя на съвременната религиозна мисъл е имала извънредно интересен необикновен  живот.


Родената във  Ню Джърси Елизабет Клер Вулф в местността Ред Бенк САЩ на 8 април 1939

година. Нейният баща е немец , а майка и швейцарка. След завършването на френския колеж  във Швейцария , Тя постъпва във прогресивен Институт за Висше обучение във Охайо. След това Тя се преместила в Бостънския Университет, където получила степента бакалавър в областа на политиката.


Нейните духовни дарби започнали да се проявяват още в ранната и детска възраст.Тя посещавала  Католическа църква , Еврейска Синагога , и всяка протестанска служба във църквата в Ред Бенк. След това започнала да се запознава с трудовете на Мэри Бэйкър Эдди.Тя също така е изучавала  писанията на Махатма Ганди, Албер Швайцер и  Нормант Винсент Пила- герои на нейното време.

 " ЦЕЛТА НА МОЯ ЖИВОТ : Да помогна на всички хора да намерят своята Бого - Реалност - АЗ СЪМ Присъствие, озарявайки ги, за да могат те  следват пътят , водещ към Дома заедно с Иисус, нашия Господ и Спасител, и Възнесените Владици . Моята мисия се заключва в това  да мога да науча истински търсещите традициите на Майсторите на Изтока / това , което ни показа Иисус / до такава степен на съзнанието , където те ще могат да срещнат своите истински Учители лице в лице... Вземете решение : " Ето Върха, който аз искам да достигна към края на моя живот. Аз ускорено ще се придвижвам към Бого- Съзнанието, аз ще достигна този Връх и  там ще се слея с Живия Пламък и ще живея вечно."







                                 ЭЛ МОРИЯ ЗА 
ПОСЛАНИКА ЕЛИЗАБЕТ К. ПРОФЕТ

  Ето една притча , която Иисус и АЗ дадохме на вашия посланик , в момента когато тя взе решение в Бостън " Ще бъдат двама души на полето , единия ще  бъде взет , а другия ще остане."
   И когато тя отвори Библията  и попадна на тази строфа. Тя я прочете и взе незабавно решение и след двадесет и четири часа се оказа във Вашингтон .
   Това беше лъча на моето сърце . И посланика много добре си спомня , както и Аз помня  как влезнах в нейната квартира , за да събера вещите и да замине . Това беше изключително преживяване ,  тъй като по това време  нямаше много време  да се запознае с мен при контакта, който осъществих с нея .
    И усещайки моето присъствие, личността и аурата с нейния разум той каза " Това наистина е той ? Не , нека да проверим ! Това не може да бъде  ".И тя дойде направо към мен. Понякога външние ум  ще ни казва ,че това не се случва и поради това не може да бъде. Но разбира се АЗ бях там толкова голям като самия живот и следователно всичко , което се случи се случи като потвърждение на моето присъствие. И изведнъж Светия Дух излезна от нея, макар ,че тя се опитваше да излезе от този кръг.
   Възлюбенни всички ние живеем много пъти за да можем да достигнем последната инкарнация . Светът не е готов да чуе това. Светът се опитва  да съди хората по дадена формула. За това възлюбенни мои помнете , че ние  сме загрижени за жизнения поток на този Посланик в различните обстоятелства и при определените цели . Тя е длъжна да извърви пътя на бодхисатва , да набере мъжество , да балансира кармата , да се срещне с електронния пояс- тя премина през много тестове , за които даже не знаеше , нейния път беше криволичест осеян с много , много препятствия , които тя стоически трябваше да преодолее,  и много от това , което се смята за несправедливо , трябваше да се преодолее за да възтържествува   космическата справедливост .
    Аз и дадох съвет да не  преживява   предишните си взаимоотношения , работа , занимания - това е било определен опит. Всичко това и е давало възможност да  премине по тънкото въже на балансиране на личната и планетарна карма  и да принесе на Земята Сосуд който се повдигна към Нас и Ние успяхме да  предоставим посвещение на вас и да  осъдим тези , които дълго време злоупотребяваха със Светлината .

/ част от Диктовка на ЭЛ Мория от 28  юли 1985 

• Элизабет Профет - 6 луч - Анге...
  
• Элизабет Профет - 6 луч - Анге...
  
• Элизабет Профет - 6 луч - Анге...
  
• ЭЛЬ МОРИЯ
• Элизабет Профет - 6 луч - Анге...
  
• Элизабет Профет - 4 луч - Анге...
  
• Элизабет Профет - 4 луч - Анге...
  

  
  
• Элизабет Профет - 4 луч - Анге...
  
• Элизабет Профет - 2 луч - Анге...
  

  
  
• Элизабет Профет - Познание Бог...
  

7 април Благовещение на Пресвята Богородица

 В древноста празника Благовещение е имал много имена. Зачатие на Христос, Благовещение за Христос, начало на изкуплението, Благовещение на ангела на Мария. А за това къде първо и кога се е появил празника няма никаква информация. Известно е ,че  в 560 г. Император Юстиниан е посочил датата за празнуване на Благовещение - 25 март  / 7 април по нов стил /.
    В своето последно въплъщение Мария е дошла под ръководството на Йерархията избрана от  Бог да даде живот на Исус Христос , комуто  предстояло да предемонстрира законите на алхимията и победата над греха, болестите и смъртта , коите е необходимо да удържи човекът.
 В ранното детство , Мария са я зявели в храма   за изучаване на науката за непорочното понятие.


     Наименованието на  празника -  Благовещение -  предава главния негов смисъл : известяването на  Дева Мария Благата вест за зачатието и за раждането на Нейното Божествено детенце  Христос .


    Гавраил се явява Ангелът на Благовещението , Той срещнал Мария и и казал " Радвай се благодатна , Господ е с тебе , Благословенна  си ти между жените ."


    Така Гавраил  приветства всяка бъдеща майка , радостното известие за идването на Христос  , на която се е паднала най-голямата чест   да подготви телесния си храм...


    Благовещение е най- големия празник на Бог , съществува народно поверие , че  на " Благовещение и на Пасха грешниците не се мъчат."

превод от руски език
Мария Михайлова

4 - ти Ден на Ел Мория

ДЕН НА ЕЛ МОРИЯ

Ел Мория ни дава диспепция/ милост / , своето Електронно Присъствие.
На 4 -то число всеки месец той ще помества своето Електронно Присъствие там където Хранителите на Пламъка четат молитви,повели, диктовки ,посветени на Него.
" Бисери на мъдростта " том 35,№ 68

" Възлюбений , Аз ще поместя Своето Електронно Присъствие във всеки град ,където група ученици,посветят себе си на мен и отдадат моите повели на синия пламък,както и да се четат диктовките от Слово на Мъдростта.
За това помнете ,че където и да се намирате,дори и да нямате при вас група на Пазителите на Пламъка,ако вие се обърнете към мен, или помолите да присъствам там където пребивавате вие,Аз ще дойда,ще бъда и ще пребъда и ще остана с вас пропорционално толкова,колкото светлина призовете. Необходимо е да се увеличи числото на Светлоносците,числото на преданните,числото на такива сърца,а така също и да се усили освобождаването на обременените сърца...
Работейки за изпълнение на тази цел ,аз мога да поместя своето Електронно Присъствие във всеки град.И правейки това,аз мога да помествам своето Електронно присъствие отново и отново,толкова,колкото повече светлоносци се включват в служението, и вие ще видите буквално 10,000 или 10,000000 Мории стоящи в пределите на вашата територия,в пределите на границите ви между градовете,разгарящи пламъка на Божията Воля за тези градове и светлоносците живеещи там.
Ако вие се събирате не достатъчно количество за това да ме задържите постоянно,аз мога да идвам при вас един път в месеца...
Приемете ме възлюбений,Защото аз зная,че градовете ви трябва да бъдат спасени.

Този ден е добре да се четат мантри , молитви диктовки , да се слушат песни посватени на Учителя Ел Мория , като не забравим да посочим ,че енергията от нашето служение молим да отиде за стабилизиране на положението на планетата Земя, за стабилизиране на ситуацията в Япония и за прекратяване на военните действия в Либия и за стабилизиране на положението в Сирия и навсякъде където е необходимо да се окаже помощ.




ПРИЗИВ КЪМ СЪБРАТЯТА

" Братя молете се за мен , защото няма да падна,

Да се науча аз да Любя Бога със цялото си сърце, мое ! Не се отричам от Теб , Възлюбенний , Който така щедро ме благослови мен със Своето Свято Присъствие, О, мой Бог , мой Гуру , ела днес в моя храм ! "

Действието на" Свещенния ритуал на Единение" е проверен , за това свидетелства съкровенното откликване на душите .
АЗ ви призовавам всички вас да се присъедините към мен и другите Владици във тези трудни времена , за да можем да предадем факела на Божествената Литургия по целия свят от - един часови пояс до друг , по времето на Възвисената и Свята Медитация .
И така да се извърши пътешествието до Шамбала на стрелата на мисълта . Когато вие заспите , нека душата ви да полети като стрела , за да изпълни интересите на цялото човечество, това което тя може да свърши, само когато се намира в ефирния план зад завесата .

Нека светът да стане по- добър благодарение на нашето старание и да се постигне преден план на Силите на Светлината. Помнете , Вие не сте сами ,Бог и Великите Владици са навеки със вас, докато вие се трудите заедно за просветлението , на избраните и облекчаване на скръбтта обременяваща много от вас . В това тежко време се молете за изцеление на Световната криза :
не забравяйте да призовавате за просветление на президентите , монарсите и правителствата на всички страни, като и между впрочем за цялото население на света и на неговите избрани ръководители.
Нека в Зората на Водолея да изявим със пълна сила Сътрудничество и Любов , нека песента "Слава на Бог във Висините , и на земята Мир , и на хората Благоволение " да станат реалност в душите на всички хора .
Искам да подчертая дебело следното :Както и да се повтарят тези думи , Земята няма да стане свободна докато душите на хората не осъзнаят техния истински смисъл.

АШРАМНИ РИТУАЛИ
/ Молитвени ритуали /
ЭЛ Мория

Мория

Превод от руски език

Мария Михайлова

3 ти Ден на Омри Тас

   

                                                   ОМРИ ТАС
                                УПРАВИТЕЛ НА              ВИОЛЕТОВАТА              ПЛАНЕТА








Омри Тас се явява управител на Виолетовата Планета . Сен- Жермен ни съобщава , че Омри Тас носи в своята аура такава сила на виолетовия пламък и Седмия лъч , че размерите на неговата аура превъзхождат много повече фактически размерите на планетата Земя. Посещавайки Земята Омри Тас , използва в качество на свое жилище Свещеннообителта на Господа на света в Шамбала / над пустинята Гоби /: Той заедно с екскорта от свои служители на Бога Всемогъщия , е дал обет да пази Виолетовия Пламък на свободата за Земята. Това божественно допълнение съхранява в това време бдение в сърцето на Виолетовата Планета , заедно със 144000 жреци на Свещенния Огън.
Еволюциите на Виолетовата Планета служат на Виолетовия Пламък в продължение на много епохи и използват този пламък за удовлетворяване на всички нужди на повседневния живот : за изчистване на дома , за очистване на своята планета.Всяка работа по дома, изпълвайки се с ангелите на Виолетовия Пламък и елементалите , ще даде възможност на хората да освободят време за изкачване на стълбата , да станат адепти, и да служат на други планетарни домове.
По цялата Виолетова Планета 144000 жреци на Свещенния огън ден и нощ работят с Виолетовия Огън , извършват обреди и ритуали на Виолетовия Пламък в хиляди олтари. Омри Тас така описва един от храмовете на Своята Планета. " Виж , о планета Земя, как нашата любов се излива към теб от сърцето на Великата Виолетова Планета. Аз Омри - Тас, стоя сега в центъра на могъщественния резервоар от светлина. Аз ще ви опиша това, за да разберете за красотата на неговото чудо.
Резервоарът - той е кръгъл , около двадесет метра в диаметър. В него се намира чудесна изкряща вода със жълт цвят бълбукаща със електически искри , в центъра на резервоара. Към него по кръгове водят седем стъпала , а около него устремени нагоре , са поставени седем колони от бял мрамор. Купол както може и да се очаква ,кръгъл и от неговия център се излива прекрасен поток от ярък пламък.
Този резервоар , който е разположен на Виолетовата Планета , стои в средата на голям амфитеатър, където се събират жреците , които отправят своите свещенни призиви."
Аз реших да ви разкажа за това, за да може вие да получите някаква представа за това, къде аз в момента се намирам, и осъзнали чудесата на цивилизацията, освободени от задачите за извличане на изгода , от дисхармонии , страхове и всички други предизвикващи страдания явления.
Аз стоя сега на бяло кръгло кресло,възвисяващо се в самия център на този резервоар и виждам под краката ми тази кристална ,прекрасна,обладаваща притегателна сила вода със жълт цвят, която разпръсква такива отблясъци ,че ми е трудно на вашия език да я опиша. Това прекрасно украшение в центъра на куполния храм от светлина се намира на обширна платформа от мрамор със светлооранжев цвят , с множество вплетени в него бели камъни. Всяка картина оставя невероятно впечатление. Много жреци от нашето братство , тук на Виолетовата Планета , изпълват сега съдовете със особен вид електронна енергия , която освобождава потока на виолетовата светлина , осветяваща цялото небе и атмосфера около нашия храм.
Цвета на небето на нашата планета не е виолетов , а син, както и у вас. Единственно за това ,за да се създаде необходимата атмосфера около храма , ние използваме особено електромагнитно силово поле , което позволява даже и сред бял ден да се възпроизведе от съда ,размесен около централната част на нашия храм , лъчист виолетов цвят, пронизващ цялата атмосфера.
Трудно мога да ви предам красотата на виолетовото сияние , отразяващо се във кристалния жълт резервоар. В този прекрасен символ е заключен и духовния смисъл. От водата пулсираща и издигаща се до самия връх на кулата, изтича особенно електромагнитно поле , което ни позволява да усилим виолетовия пламък и да го направляваме по всичките краища на нашата Земя така,че хората да получат в своите домове заряда на Виолетовия Огън . Това е подобно както вие подавате ток по линията на електрозахранването на своята планета. Хората могат да се включат към този виолетов огън и да го използват чрез специални инструменти за приемане на душата, за изчистване на дома и на други домашни нужди.
Омри Тас ни съобщава , че еволюцията на Виолетовата Планета , веднъж била близка до криза, приличайки на това , с което се сблъскват днес хората на Земята. Служителите Божии чули зова ,представителите на Божественната Майка се сплотили в часа за Помощ и успяли да спрат ситуацията с Виолетовия Пламък. Както повелил Омри- Тас ,/ "Те чули призива да се молят в своя олтар ,за цялата планета. В резултата цялото планетарно тяло била пропито с Виолетовия Пламък. Това помогнало да се премахнат падналите ангели
с легионите на светлината . Ние встъпихме в Златния век благодарение на не много преданни души , и днес планетата продължава да пребивава в Златния Век.
Под ръковоството на Омри - Тас служат 144000 жреци на Свещенния Огън , които ние можем да призоваваме в удобно време, за интензивно , огнено освобождаване на Виолетовия Пламък за благото на човечеството и елементалното царство. В продължение на много години Омри - Тас давал особенни диспенсации / милости /, за това за да помогне на челата на Сен - Жермен да възвисят Земята. Ние можем да молим Омри - Тас отнова да активизира и преумножи тази диспенсация.




ПОВЕЛЯ 70,11 - АЗ СЪМ ВИОЛЕТОВИЯ ПЛАМЪК

Песен на Виолетовия Пламък

Преамбул: В Името на Възлюбеното могъществено победоносно присъствие на Бога , АЗ СЪМ в мен , и моето истинно собствено възлюбено Свято Христово АЗ , аз призовавам възлюбенния Алфа и Амега в сърцето на Бог в нашето Велико Централно Слънце , възлюбенния Сен Жермен , възлюбената Порция , възлюбенния Архангел Задкиел , възлюбената свята Аметиста , възлюбенния и могъществен Арктур и Виктория , възлюбената Гуан Ин Богиня на милосърдието , възлюбенния Оромасис , възлюбенната Майка Мария ,възлюбенния Иисус , възлюбенния Омри Тас-управител на Виолетовата планета, възлюбеното Велико Кармично Ръководство , възлюбенния Ланело и Гуру Ма , Единния Дух на Великото Бяло Братство и Майката на света , елементалния живот-огън, въздух,вода и земя !

Разширявай се Виолетов Пламък в моето сърце , очистете четирите мои низши тела ,трансмутирайте всичката изказана енергия , която аз съм сътворил в живота , излъчвайте изцеляваща Светлина на милосърдието на Земята , елементалите и цялото човечество и отвърнете на моя призив сега и навеки :

Тяло на повелята:

АЗ СЪМ Виолетовия Пламък,
В мен сега е в действие!

АЗ СЪМ Виолетовия Пламък
Светлина моя поклон правя пред теб!

АЗ СЪМ Виолетовия Пламък
В могъща Космическа сила!

АЗ СЪМ Божественната Светлина
вечно сияеща в Света!

АЗ СЪМ Виолетовия Пламък
като Слънце огрявам навсякъде!

Аз Съм сила на Бога Свята!
Свободата във всичко ще надделее!

Запечатване на повелята:

И в пълна Вяра , аз осъзнато приемам това явление, явление , явление/ 3х/ тук и сега в пълна сила даващо, вечно всемогъщо действие,постоянно разширяващо се и обхващащо света до този час,когато всички ще се възнесат в Светлина и ще станат свободни !

Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ !


3. Повеля 70,12 " ЛЪЧИСТА СПИРАЛА НА ВИОЛЕТОВИЯ ПЛАМЪК"
Указ на пламъка

Преамбул:
В Името на възлюбенното могъщественно победоносно Присъствие на Бог , АЗ СЪМ в моето истинно собственно възлюбенно Свято Христово АЗ , възлюбенний Ланело и Гуру Ма , Единния Дух на Великото Бяло Братство и Майката на Света , елементалния живот огън , въздух , вода и земя-аз повелявам :

Тяло на повелята:

Лъчиста спирала на Виолетовия Пламък,
Ела и ме обгърни!
Лъчиста спирала на Виолетовия Пламък
Освободи , освободи , освободи !

Лъчист Виолетов Пламък ,ела
чрез мен своята светлина проведи!
Лъчист Виолетов Пламък , ела
за да видим всички силата на Бога яви !
Лъчист Виолетов Пламък ,ела
Пробуди нашата Земя и освободи!

Лъчист Виолетов Пламък,
расти , гори , в мен!
Лъчист Виолетов Пламък,
расти за да те видят всички!

Лъчист Виолетов Пламък,
постави , авапност на милосърдието днес !
Лъчист Виолетов Пламък !
страха трансмутирай навсякъде !

Запечатване на повелята:
И пълна Вяра и осъзнато приемам това явление , явление, явление / 3х / тук и сега в пълна сила , даваща вечно, всемогъщо действие , постоянно разширяващо се и обхващащо света до този час , когато всички ще се възнесат в Светлина и ще станат свободни !

Възлюбенно АЗ СЪМ!,Възлюбенно АЗ СЪМ!,Възлюбенно АЗ СЪМ!


4.повеля 70,16 " ЗАКОН ЗА ПРОШКАТА"
Молитва и утвърждение

Преамбул :
Възлюбенно могъщественно победоносно Присъствие на Бог,АЗ СЪМ в мен,възлюбенно Свято Христово АЗ, възлюбенний Отец Небесний , възлюбенно Велико Кармично Ръководство , възлюбенна Гуан ИН-Богиня на милосърдието , възлюбенний Ланело и Гуру Ма , единния Дух на Великото Бяло Братство и Майка на Света, елементалния живот -огън , въздух , вода и земя!
В Името на присъствието на Бог , който АЗ СЪМ и могъщата негова магнетична сила на свещенния Огън , за който аз съм определен , аз призовавам закона на прошката и Виолетовия трансмутиращ Пламък на всеки престъпен Закон Твой , всяко отстъпление на Свещенните Твои Заповеди.
Възстанови в мен Христовия разум , прости моята неправда и неправилния ми път , направи ме мен , послушен на Устава Твой , във всичките мои дни.Позволи ми смирено да вървя с Теб . В Името на Отца , Майката , Сина и Светия Дух ,аз повелявам за всички , които съм обидила някога за всички , които са ме обидили някога:

Тяло на повелята:

Виолетов огън обгърни нас / 3х /
Виолетов огън съхрани нас /3х /
Виолетов огън освободи нас/3х /

АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , вътре
Стълб от Виолетов Пламък,
АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ изпълнен с Любов
към Божието Велико Име.

АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ създание на
Твоят ясен план съвършен,
АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ любов Божий Пламък,
който струи ефирно,неизменно.

В нас гори /3х /
На нас свети / 3х /
Нас насищай / 3х /

Вместо думата виолетов пламък ,може да използвате "пламък на милостта " или "пурпурен пламък"

Запечатване на велението:

И с пълна Вяра и осъзнато приемам това явление, явление, явление / 3х / сега и тук в пълна сила даваща вечно, всемогъщо действие , постоянно , разширяващо се и обхващащо света до този час , когато всички , ще се възнесат в светлина и ще станат свободни!

Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ !




5. повеля 70,15 " О, СЕН ЖЕРМЕН , ЕЛА ВИОЛЕТОВ ПЛАМЪК
Зов и послание на словото

Преамбул :
Възлюбенно могъщественно победоносно Присъствие на Бог , АЗ СЪМ в мен , о, безсмъртен неугасващ пламък на Христовата Любов в моето сърце , Свято Христово Аз на цялото човечество , възлюбенний възнесен владика Сен Жермен , възлюбенна Майко Мария и възлюбенний Иисус Христос , възлюбенний Маха Чохан , Архангел Задкиел, Княз Оромасис , всички велики същества ,сили и енергии на Светлината , служещи на Виолетовия трансмутиращ пламък , възлюбеннй Ланело и Гуру Ма , единния Дух на Великото Бяло Братство и Майката на Света , елементален живот - огън , въздух , вода и земя!
В Името на Присъствието на Бог , който АЗ СЪМ , и Неговата мощ , магнетичната сила на свещенния огън , с който съм изпълнен , аз призовавам могъщественото присъствие и моща на вашия пълен импулс на служения непомръкваща Светлина Божия и призовавам , той да бъде съобщен на цялото мое съзнание , същество и свят , в моите дела , деятелостта на Сириус Русия и във всичките действия на Възнесените Владици мир безконечен.

Тяло на повелята :

1. Ела със своя Пламък , Сен Жермен
И нека той да влезе в мен !
О , Задкиел и Оромасис ,
Разширете ,усилете горенето на огъня .

Рефрен:
Сега ела и насищай,
Сега расти, освобождавай,
За да стане с Божия разум човек,
Сега , и завинаги , и навек.

2.Аз съм в пламъка .В него стоя.
Аз на Бог връчвам живота си свой.
И Виолетовия поток
ме изпълва и увлича .

3.АЗ СЪМ- Божия пламък в душата :
АЗ СЪМ - маяк , водещ към целта.
АЗ СЪМ , АЗ СЪМ- огън Свещен,
Чувствам радост и прилив на вдъхновение.

4. Съзнание Божие в мен
Христос откривам от върха:
Той във Виолетов Огън
идва за да царства навек.

5. Иисус , Виолетовия огън ми дай,
с него ме освети .
Свята Мария, в Името Божие ,
Разшири и усили горенето на огъня .

6. Могъщо АЗ СЪМ , Пламъка дойде,
Очисти всичко в мен ,
Маха Чохан, о , Святий наш,
Разшири сега светлината на Бог във нас.

Код:

Той за ръката ме хвана,
Казвайки "АЗ винаги ще те обичам
ела със Мен да творим.
В ефира , Свободата там цъфти;
И гори в душата огън,
Със теб ще бъда възнесен!

След прочитането на шестте абзацца с повели , между всеки от тях с рефрен , завършете с Кода.

Запечатване на повелята:
И в пълна вяра и осъзнато приемам това явление, явление, явление!/ 3х / тук и сега в пълна сила,даваща вечно, всемогъщо действие , постоянно разширяващо се и обхващащо света до този час , когато всички ще се възнесат в Светлина и ще станат свободни.!

Възлюбенно АЗ СЪМ , Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ!


6. повеля 70,18 "АРКТУР БЛАГОСЛОВЕН И СВЕТЪЛ"
Указ на Елохим

Преамбул:
Възлюбенно могъщественно победоносно Присъствие на Бог , АЗ СЪМ в мен , неугасващ пламък на Христовата Любов в моето сърце , Свято Христово АЗ на цялото човечество , възлюбенний могъществен Елохим Арктур и Виктория , всички велики същества , сили и енергии на Светлината , служещи на Виолетовия Пламък, възлюбенний Ланело и Гуру МА , единния Дух на Великото Бяло Братство и Майката на Света , елементалния живот - огън , въздух , вода и земя !
В Името на Присъствието на Бог , който е АЗ СЪМ и Неговата магнетична сила , а така също магнетичната сила на Свещенния огън ,с който аз съм изпълнен , аз призовавам могъщественото Присъствие и моща на вашия пълен импулс на служение незагасваща Божия Светлина и призовавам да се направлява към цялото човечество, елементалния живот и ангелските сомни , които служат на земната еволюция.
Изпълвай със своята ослепителна Светлина хиляди Слънца по цялата Земя и трансутирай всичко , което не е от Светлина , в Богопобедно , всеславно , пламенно съвършенство на Иисус Христос.
В Твое Име , о , Боже аз повелявам:

1. О, Арктур , пресветлий Елохим
Светът залей със огъня твой,
отговори ти на нашата молба,
Дай съвършенство по цялата Земя!

Рефрен:

Виолетово сияние
зареди Света със съзнание!
За да можем ние , в Името Божие,
Чистотата да изявим също.

2. О , Арктур , блаженний Елохим ,
Светлината твоя ще въплътим .
Любовта ще ни изпълни от висините ,
Където пребивавш ти .

3. О , Арктур , вестител на огъня ,
Молим за твоята защита ,
Дай край на жизнената суета
Донеси Божията мечта.

4.О, Арктур , могъщество на Господ ,
Възнеси нас до тези висоти ,
където звездата Твоя гори ,
и Светлина Космическа струи .

Запечатване на повелята:

И в пълна вяра , аз осъзнато приемам това явление , явление , явление / 3х /тук и сега в пълна сила , даваща вечно , всемогъщо действие , постоянно разширяващо се и обхващащо света до този час , когато всички ще се възнесат в Светлина и ще станат свободни !

Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ ! Възлюбенно АЗ СЪМ !


7. 70.14 " О, ВИОЛЕТОВ ПЛАМЪК ЕЛА"
псалом на часа

Преамбул:

В Името на възлюбеното победоносно Присъствие на Бога, Аз Съм в мен , мое истинно собственно възлюбенно Свято Христово АЗ , възлюбенни Ланело и ГУРУ МА , единния дух на Великото Бяло Братство и Майката на Света, елементален живот - огън , въздух , вода и земя- аз повелявам:

Тяло на повелята:

О , Виолетов Пламък , ела Виолетов Пламък ,
изпълвай , изпълвай , изпълвай !
О ,Виолетов Пламък , ела Виолетов Пламък ,
възвисявай , възвисявай ,възвисявай !

Повтаряйте горната част еднократно пред всяка от следващите строфи:

Земята и всичко,което е на нея. / 3 х /
Децата и техните учители. / 3х /
Растенията и елементалите. / 3х /
Въздух , море и земя. / 3х /
Изпълни всичките със разбиране. / 3х /
Благослови всичките с ръката на Омри Тас./3х/
АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ изпълнение на Божия План сега и завинаги./3х/
И в пълна сила и осъзнато приемам това явление , явление, явление /3х/ тук и сега в пълна сила , даваща вечно, всемогъщо действие , постоянно разширяващо се и обхващащо света до този час , когато всички ще се възнесат и ще станат свободни !
Възлюбенно АЗ СЪМ,Възлюбенно АЗ СЪМ,Възлюбенно АЗ СЪМ!

8. " ПОВЕЛЯ ЗА СВЯТАТА СВЕТЛИНА НА СВОБОДАТА"
Сен Жермен
Указ за планетата Земя

ВСЕЛЕНСКА СВЕТЛИНА МОГЪЩА
Присъствие АЗ СЪМ,
обяви Свободата навсякъде:
АЗ СЪМ носещия изцеление,
И служа под Божието направление!

ВСЕЛЕНСКА СВЕТЛИНА МОГЪЩА
АЗ СЪМ властта на закона,
обяви Свободата навсякъде.
АЗ СЪМ свобода вовеки жива,
Благата воля във всичко величая.

ВСЕЛЕНСКА СВЕТЛИНА МОГЪЩА
Премахни неправдата от всеки,
Обяви свободата във всичко:
Към победа с Любовта всички ще тръгнат,
АЗ СЪМ мъдрост всички ще я разберат!

АЗ СЪМ Свободна Светлина Свята,
от сега и завинаги:
АЗ СЪМ Свободна Светлина Свята,
АЗ -част от Него завинаги.
Свобода, Свобода, Свобода1
разцъфвай , разцъфвай , разцъфвай
АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ
навеки АЗ СЪМ Свобода !

9. Повеля 5.02 " ПОВЕЧЕ ВИОЛЕТОВ ОГЪН "
ИЛАРИОН

Моя вечна мантра

" Безконечна река на Виолетовия Пламък "

Боже Присъствие , АЗ СЪМ в мен,
Чуй ме сега , призовавам към Теб:
Благослови със Святото Христово АЗ
всички и всичко , моля те Теб!

Нека Пламъка на Свободата да измие целия свят,
Целостта на Бога всичко да изпълни.
Земята защити и хорските сърца ,
изпълвай всички нас , със сиянието на Христа.

Аз правя това , което Бог ми повелява,
поддържан от десницата на небесната любов,
Трансмутирайки всичките причини на разделянето,
Разделяйки сърцевината на страха.

АЗ СЪМ , АЗ СЪМ , АЗ СЪМ -
Любов към Свобода в пълна сила,
Земята се възнася към обителите горни.
Жива красота на Божията Светлина
Ярко изпълват с Виолетовия Огън!

Сега и вовек
Да се освободи мир за мен и всичко живо
В съвършенството на Възнесените Владици.
Всемогъщо АЗ СЪМ , Всемогъщо АЗ СЪМ ,
Всемогъщо АЗ СЪМ !


10. 7.26 - " ГОВОРИ ПЛАМЪКА НА СВОБОДАТА "
СЕН ЖЕРМЕН

" Блестящ Изпълващ Огън през Времето на Нощта"

Говори Пламъка на Свободата - Пламъка на Свободата във всяко сърце . На Всички говори Пламъка на Свободата : " Елате сега и бъдете отделен и избран народ , назначени от Бог - хора правещи правилен избор решили да разделят съдбата със безсмъртните. Тези , които стискайки зъби,решително казват :

АЗ никога няма да се предам,
АЗ никога няма да се върна назад,
АЗ никога няма да отстъпя,
АЗ ще понеса Пламъка на Свободата до победния край,
АЗ ще понеса този пламък с чест,
АЗ поддържам славата на Живота в моята нация,
АЗ поддържам славата на живота в моето същество,
АЗ се обръщам към своето възнесение,
АЗ се отричам от всички идоли на моето външно "аз"
АЗ се явявам славата на проявеното мое непорочно,божественно,сътворено АЗ.
АЗ СЪМ Свобода и
АЗ СЪМ решаващия да бъда Свободен.
АЗ СЪМ Пламъка на Свободата и
АЗ СЪМ решения да го нося на всеки и навсякъде.
АЗ СЪМ Божията Свобода, а Той е наистина Свободен.
АЗ СЪМ освободен с неговата власт ,а властта негова превишава всичко.
АЗ СЪМ изпълняващия целите на Царството Божие!

http://violetovplamak.blogspot.com/

Превод от руски език 
Мария Михайлова