ПОСЛАНИЯТА НА ТИБЕТЕЦА ЧАСТ І

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ИЗЯВЛЕНИЕ НА ТИБЕТЕЦА Август, 1934 г. Достатъчно е да се каже, че аз съм тибетец и последовател на определено ниво, но това не говори много, защото всички са последователи, от най-скром­ния аспирант до самия Христос, а дори и отвъд Него. Живея във физическо тяло на тибетската граница като другите хора и понякога, когато другите ми задълже­ния позволяват това (от екзотерична гледна точка), ръ­ководя голяма група тибетски лами. Този факт е пре­дизвикал съобщението, че съм игумен на този будистки манастир. Тези, с които ме свързва работата на Йерар­хията (всички истински последователи са свързани с та­зи работа), ме знаят с още едно име и длъжност. А. А. Б. знае кой съм и ме познава по две от имената ми. Аз съм ваш брат, вървял по пътеката малко по­вече от средния ученик, и по този начин съм поел повече отговорности. Напредвал съм с борба и сраже­ния, за да достигна до повече светлина, отколкото ас­пиранта, четящ това изявление, и по тази причина трябва да действам като предавател на светлина, без значение каква е цената. Не съм възрастен, доколкото възрастта обикновено се счита за важна при учителите, но не съм млад и неопитен. Моята работа е да препода­вам и разпространявам знанията на Неостаряващата Мъдрост, там където намеря отклик, и правя това от много години. Стремя се също да помагам на Учителя М. и на Учителя К. Х., когато ми се отдаде възмож­ност за това, защото съм свързан с Тях и с Тяхната работа от много време. С гореказаното ви съобщих много, но в същото време и нищо, което да ви накара да ми предложите онова сляпо преклонение и глупова­та привързаност, която емоционалният аспирант пред­лага на Гуру или на Учител, с Който той все още не може да се свърже. А няма и да постигне тъй желана­та връзка, докато не преобрази емоционалната привър­заност в безкористно служене на човечеството, а не на Учителя. Книгите, които съм написал, изпращам, без да изисквам те да бъдат приети. Те може да са, а може и да не са верни, правилни и полезни. Вие трябва да установите тяхната вярност чрез правилна практика и чрез прилагане на интуицията. Нито аз, нито А. А. Б. сме и най-малко заинтересувани от това те да бъдат признати за вдъхновени писания или пък някой да го­вори за тях (със затаен дъх) като за написани от един от Учителите. Ако те представят истината по такъв начин, че да следва естествено от онова, което предла­гат световните учения, ако дадената информация изди­га стремежите и волята за служене от нивото на емо­циите до нивото на ума (нивото, на което могат да бъдат намерени Учителите), тогава те ще са изпълнили своята цел. Ако съдържаното учение предизвика отк­лик в просветления ум на работещия в света и породи проблясък на неговата интуиция, тогава нека то бъде прието. Но в противен случай не. Ако след време твърденията срещнат потвърждение или ако са счетени за верни след проверка чрез Закона на Съответствията, тогава това е много добре. Но ако това не е така, нека ученикът не приема казаното. ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ Първа строфа (1935 г.): Нека Силите на Светлината да донесат просветление на човечеството. Нека Духът на Мира се разпростре навред. Нека хората с добра воля навсякъде се срещат в дух на сътрудничество. Нека опрощението от страна на всички хора бъде основният принцип в наше време. Нека сила съпътства усилията на Великите. Нека да бъде така и ни помогни да изпълним своя дял. (16 - 570), (5) Втора строфа (1940): Нека се появи Богът на Освобождението. Нека Той подкрепи човешкия род. Нека излезе напред Ездачът от Тайното Място И идвайки, да спаси. Излез напред, О, Могъщи. Нека душите на хората се събудят за Светлината И нека те се изправят с обща цел. Нека Бог обяви: Дойде краят на злочестините! Излез напред, О, Могъщи. Удари часът на служене на спасителната сила. Нека тя се разпростре навсякъде, О, Могъщи. Нека Светлината, Любовта, Силата и Смъртта Осъществят целта на Идващия. ВОЛЯТА за спасение е налице. ЛЮБОВТА, необходима за извършване на работата, е широко разпространена. ДЕЙСТВЕНАТА ПОМОЩ на всички, знаещи истината, е също налице. Излез напред, О, Могъщи, и съчетай и трите. Изгради велика защитна стена. Властта на злото трябва да приключи вече. (16 - 571), (5) Трета строфа (април 1945 г.): От извора на Светлината в Ума на Бога Нека светлина струи в умовете на хората. Нека Светлината слезе на Земята. От извора на Любовта в Сърцето на Бога Нека любов струи в сърцата на хората. Нека Христос се завърне на Земята. От центъра, където е позната Волята на Бога, Нека цел ръководи малките човешки воли. Целта, която Учителите знаят и на която служат. От центъра, който наричаме човешки род, Нека се осъществи Планът на Светлината и Любовта. И нека той запечата вратата, Зад която обитава злото. Нека Светлината, Любовта и Силата възстановят Плана на Земята. Преди известно време дадох на света, следвайки инструкциите на Христос, Призив, предназначен да бъ­де от голяма полза за предизвикването на определени велики събития. Те са: 1. Обливане на човечеството с любов и светлина, идващи от Шамбала. 2. Призоваващ апел към Христос, Ръководителя на Йерархията, да се появи отново. 3. Установяване на Земята на божествения План, който трябва да се осъществи от самото човечество. Между другото, тези три събития са относително близкд и ще бъдат осъществени от съзнателното разра­ботване на непосредствената фаза от Плана, която спо­ред божественото намерение трябва да се реализира в известна степен преди повторната поява на Христос. Установяването на правилни човешки отношения е не­посредствената задача и те са онази фаза от Плана на Любовта и Светлината, на която човечеството може най-лесно да откликне и към която то вече проявява чувство за отговорност. Хората от света отделят малко внимание на призоваването. През вековете обаче призоваващият по­вик на човечеството е достигал до Йерархията и е имал отговор... Сега Великият Призив, както е използван от са­мата Йерархия, е даден Ма света. Но човешкото мисле­не е толкова консервативно, че моето твърдение, че това е една от най-великите молитви на света и е срав­нима с други изрази на духовни желания и намерения, ще предизвика критика. Но това не е от значение... Уникалността на Призива се състои във факта, че той всъщност е един велик метод за интеграция. Той свързва Отеца, Христос и човечеството в едно велико взаимоотношение... Великият Призив свързва волята на Отеца (или на Шамбала), любовта на Йерархията и служенето на човечеството в един голям Триъгълник на Енергиите, който ще доведе до два съществени резултата: „запечатването на вратата, зад която обитава злото", и осъществяването чрез Божията Сила, освобо­дена от Призива, на Плана на Любовта и Светлината... Когато призоваваме Ума на Бога и казваме: „Нека Светлина струи към умовете на хората, нека Светлината слезе на Земята", ние изразяваме гласно една от великите нужди на човечеството и ако призи­вите и молитвите въобще имат някакъв смисъл, то отговорът е безспорен и сигурен. Когато във всички хора във всички времена, във всяка епоха и във всяка ситуация откриваме подтика да дадат глас на призив към невидимия духовен Център, то е съвсем несъмне­но, че такъв Център съществува. Призоваването е ста­ро като хълмовете, старо като самото човечество; сле­дователно за полезността му и за потенциала му не са необходими други аргументи. Обикновените призоваващи обръщения са били досега себични по природа и временни по своята формулировка. Хората са се молели за себе си; те са се обръщали за божествена подкрепа за обичаните от тях; придавали са материална интерпретация на основните си нужди. Призивът, даден ни наскоро от Йерархията, е световна молитва; при нея няма лично обръщение или временен умоляващ порив; той изразява нуждата на човечеството и преминава през всички трудности, съм­нения и въпроси - право към Ума и Сърцето на Единия, в когото живеем, движим се и съществуваме, Единият, който остава с нас до края на самото време и докато „последният уморен пътник е намерил пътя към дома си". Призивът обаче не е неясен и двусмислен. Той изразява основните нужди на човечеството днес - необ­ходимостта от светлина и любов, от разбиране на бо­жествената воля и от прекратяване на злото. Той заявя­ва победоносно: „Нека Светлината слезе на Земята; нека Христос се завърне на Земята; нека цел ръководи мал­ките човешки воли; нека Планът запечата вратата, зад която обитава злото". След това обобщава всичко с призивните думи: „Нека Светлината, Любовта и Силата възстановят Плана на Земята." И винаги се подчертава мястото на появяване и на проявяване: Земята. Този Призив вече е постигнал толкова много за промяната на световните дела - много повече, отколко­то е видно за очите ни. Още много остава да се свърши. Бих помолил всички ученици, всички хора на добрата воля и всички участващи в дейността на Триъгълниците и съдействащи за изграждането на мрежата на Свет­лината и на добрата воля, да направят всичко възможно да се разпространи използването на Призива... Призивът е изпратен от обединените Ашрами на Учителите и от цялата Йерархия; използва се от нейни­те Членове постоянно, прецизно и с мощ. Той ще пос­лужи за интегрирането на двата велики центъра: Йерархията и Човечеството, и за тяхното свързване по нов и динамичен начин към „центъра, където е позната Волята на Бога". По тази причина аз ви моля през следващите години да подготвяте, да използвате и да разпространявате Призива и да го направите едно значително дело. Изтегляне на файла