ДЕВА МАРИЯ
Архея на Петия Лъч
Мария , Майка на Иисус , Архея на Петия Лъч
Майка Мария - пламък близнак на Архангел Рафаил , се явява Архея на Петия Лъч .
Храм на Архангел Рафаил и Майка Мария е разхоложен във эфирното царство над Фатима, Португалия. Майка Мария също така служи и във .
Храмът на Воскресението
над Святата Земя.
Дори и Майка Мария да се явава Архея,Тя подобно на хората е слизала във въплъщение на физическия план. В ранните дни на Атлантида ,Тя е служила в Храма на Изцелението, където е поддържала пламъка и е изучавала целителското изкуство и дисциплината необходима за отлагане. По това време Тя развила и способността към концентрация и преданност към / науката / за непорочното понятие. И сред многото други служители именно импулса на нейното съзнание внесли най- голяма полза за поддържане на пламъка в Храма и за влиянието на разпространението по цялата Антарктида. Чистотата на пламъка в нейното сърце , набожността и озарявали нейното лице и това било очевидно за посетителите на този храм. Тя остоноло непорочно дева на Храма в продължение на това въплъщение.
По времето на пророк Самуил Мария била призвана да стане жена на Исай и майка на осемте Му деца. Неизменно изпълнявайки ролята на представител на лъча на Майката , Мария в това свое въплъщение на Земята, възвеличила светлината на седемте лъча на Христос в първите седем синове на Исай. А най-малкият Давид Тя прокарала не само добродетелите през призмата на Бог, но така също и величието на Осмия Лъч и овладяването им , които Давид предемонстрирал по времето н своето царстване , и които възпял във своите Псалми.
Самият Давид се преродил в Иисус и по този начин ,четейки Псалми, евреите се обърнали към учението на този , който достигнал Христо-овладяването; езичниците също размишлявали над изреченията на Спасителя. Всички те се стремят към една и съща цел, да Го познаят и като Цар на Израиля и като Цар на Новия Йеросалим. Поради това не е ли удивително. Ето защо съвсем не е изненадващо , че днес християните се молят в Горнице въздигайки се над град Йерусалим, там където Иисус и Учениците му празнували Тайната вечеря,където Той си появил след възкресението и слизането на Светия Дух. Не е необичайно и за тези ,които възнасят хвала на Майка Мария , да го правят , защото и тя се явяват Майка, както на юдейската така и на християнската диспенсации / милости /.
В своето последно въплъщение , Майка Мария под ръководството на Йерархията е била избрана да даде живот на Иисус Христос, комуто му предстояло да предемонстрира закона на ахимията и победата над греха, болестите и смъртта , които е длъжен да издържи всеки човек. В ранното му детство е бил заведен в храма за изучаване на науката за непорочното понятие /безупречната концепция/.
Нейният пламък близнак Архангел Рафаил заедно със членовете на ангелските Сомни и Бог и Богиня Меру и помагали да развие принципа на Майката , за да може съзнанието на Мария да стане люлка за семето на Христос.
Още във деството си Майка Мария сфокусирала във външното си съзнание тези импулси , които доста отдавна е била изпълнена още на Антарктида и на вътрешно ниво преди въплъщението. Мария е била много млада , когато Йосиф / въплътения Сен Жермен/ е бил изпратен за да стане покровител на Иисус и Мария.
Заедно тези трима членове на Светото Семейство, съставлявали трилистния пламък, който станал основата не само за единството на тяхното семейство ,но и за всички християнски диспенсации.
следва
Страничка на Майка Мария
| Майка Мария |
"Земният живот на Майка Мария"в раздела "Ликове на Владиците"
Филм-медитацияс шестия кратък Розарий на Майка Мария
"Нека четенето на Розарии бъде най-важната задача във вашия живот"
"Нека четенето на Розарии бъде най-важната задача във вашия живот"
Подборка на най-добрите музикални произведенияпо текста на молитвата Аве Мария, създадени през последното хилядолетие
Татяна Микушина представя схемата на Божественото АЗ
Майка Мария
| | |
Земният живот на Майка Мария
Съвременниците на Мария отбелязват нейните безупречни духовни качества. Нейно правило било - никого да не наскърбява, да не обижда, да бъде доброжелателна към всички, да не завижда на равните на нея, да избягва самохвалството, да обича добродетелите. Тя никога не се възгордявала пред скромния човек, не се надсмивала над слабия, не отбягвала бедния. В разговор с другите запазвала благоприличие, не се възмущавала, не се ядосвала, била съвсем обикновена. Целият земен живот на Богородица се побира в 72 години, за което свидетелстват изчисленията на древните свети отци на църквата и авторитетните църковни историци.
Евангелистът Лука, познаващ отблизо светата Дева Мария, записал по нейни думи важни събития, отнасящи се до ранните години от нейния живот. Бидейки лекар и художник той, според преданието, нарисувал нейн портрет-икона, от който по-късните иконописци правили копия.
Родителите на Майка Мария живеели в град Назарет, отстоящ на три дни път от Иерусалим. Бащата Йокаим произхождал от рода на цар Давид[1], Майката – Ана, била най-малката дъщеря на иерей от рода на първосвещеника Аарон[2]. Нейната по-голяма сестра София имала дъщеря Елизабета, която впоследствие се оженила за свещеника Захарий и станала майка на Йоан Предтеча, така че Елизабета е била братовчедка на Дева Мария, а Йоан Кръстител е втори братовчед, по плът, на Иисус.
Иоаким и Ана били хора благочестиви, известни със своето смирение и милосърдие към ближния. Те вече остарявали, а нямали деца. Това много ги огорчавало. Но независимо от своята старост, те не преставали да молят Бога да им изпрати дете и дали обещание – ако им се роди младенец да го посветят на служение на Бога. Най-после, на 8 септември, им се родила дъщеря. Било й дадено името Мария. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители се приготвили да изпълнят своя обет: те я завели в Иерусалимския храм, за да я посветят на Бога.
Освен свещените сгради, храмът имал много дворове и предверия, където били устроени помещения за живеене на лица, изпълняващи някаква свещена служба. В храма живеели също вдовици и девици, водещи въздържан живот.
Мария останала да живее в храма. Там тя заедно с другите девици под ръководството на опитни наставници, се обучавала на Божия Закон и на ръкоделие, молила се и четяла Свещеното Писание. Мария имала остър ум, обичала да учи, нейното благоразумие удивлявало всички. Заниманието й с ръкоделие се състояло в предене на лен и вълна; обичала да бродира с коприна, особено дрехи, принадлежащи към служебното облекло на свещениците и била много изкусна във всичко това.
Мария живяла в храма около единадесет години и израснала дълбоко благочестива, покорна във всичко на Бога, необикновено скромна и трудолюбива. Желаейки да служи само на Бога, тя дала обет да не се омъжва и завинаги да остане Дева.
По съществуващия тогава закон, тя не можела повече да остане в храма и трябвало да се омъжи. Първосвещеникът Захарий, знаейки и уважавайки нейното обещание, за да не нарушава закона за съпружеството, формално я сгодил за далечен роднина, овдовелият осемдесетгодишен старец Йосиф[3], който се задължил да се грижи за нея и да пази нейната девственост. Йосиф живеел в град Назарет. Той също произхождал от царския род на Давид, но не бил богат човек и работил като дърводелец. От многото сказания за Йосиф в Св. Писание, е очевидна зрелостта на неговия характер: той бил много твърд в стремежа си към святото, решителен, благороден, искрен, скромен, чист, миролюбив, внимателен към внушенията на своята съвест и повелите свише. Йосиф имал деца от първия брак: четирима сина, които в Евангелията се именуват „братя” на Иисус и две дъщери. Едната от тях – Мария, живеела в дома на своя баща. Когато Дева Мария, сгодена за Йосиф, дошла в неговия дом, тя се сприятелила с неговата дъщеря и я смятала за своя сестра. Според преданието, в дома на Йосиф Дева Мария получила от Архангел Гавриил радостната вест, че Господ е избрал нея да бъде Майка на Спасителя на света.
Осъзнаването на Бога като Майка бе толкова реално в съзнанието на Мария, а нейното отъждествяване с Майчния пламък бе толкова пълно, че в истинското разбиране на своето „аз” като Бог, тя стана на плана на Материята осъзнаване на Бога като Майка на Самия Себе Си. Оттук и приветствието на Гавриил: „Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си Ти между жените”[4].
Това събитие станало в шестия месец след явяването на Архангел Гавриил на първосвещеника Захарий по повод раждането на неговия син – бъдещият пророк Йоан Кръстител[5].
Впоследствие, на мястото на Благовещението била издигната църква, под която се намира
първоначалното скромно жилище на Майка Мария. Подобно на други бедни домове в Назарет, това жилище се намира до вдлъбнатина в скалата, в която е изсечен приют състоящ се от три малки стаи. Там сега се спускат, от лявата страна на олтара, по няколко широки стъпала от бял мрамор. На входа на този свещен приют, от дясната му страна, е устроен престол в името на св. Ана, майката на Богородица. От дясната страна на престола две стъпала водят до друга част на този приют, където е устроен престол в името на св. Йосиф. Във втората част на приюта на подземния храм на Благовещението, зад покоя на Пречистата Дева, по средата се намира врата, след която по стълба от 15 стъпала се стига до трета голяма пещера, където има още две странични вдлъбнатини, едната от които е служила за скромно огнище(има и отвор за дима), а другата е служила за съхраняване на домашните запаси. Последните две отделения на този свещен приют са оставени в техния първобитен вид.
Вследствие на различните промени в отчитането на времето, още в древността не е било възможно да се определи съвсем точно годината на раждане на Иисус. В Евангелското повествование на св. Лука се говори, че преди Рождеството Христово излязла императорска заповед за всенародно преброяване. Евреите имали обичай да правят преброяването по колена, племена и родове и всяко от тях имало определени градове и прародителски места. Витлеем бил мястото, където се родил Давид, тук и трябвало да отидат за преброяването Йосиф и Мария, като негови потомци. Градът бил малък, а многото народ, дошъл за преброяването до такава степен препълнил всички жилища, че в тях не останало свободно кътче. Наложило им се да търсят приют в околностите на града. Недалеч от Витлеемските врати, в камениста гора, се намирала пещера, в която по време на буря прибирали животните, а по време на зной и лошо време овчарите намирали в нея убежище. В стената на пещерата имало изсечено място, служещо за ясли на животните. Мария и Йосиф били принудени да се приютят в тази пещера, точно там на 25 декември Благодатната Мария, сама, без странична помощ и безболезнено, родила Иисус.
Още по-рано отколкото в Иудея, на Изток знаели за раждането на Младенеца-Месия. Трима източни влъхви-мъдреци[6], следвайки указващата Звезда, дошли на мястото където се родил Иисус, за да го приветстват, съхранят и предадат на бедното семейство някакви средства. Могли ли са те да очакват да видят Младенеца и Неговата Майка „сред камилски отпадъци и ревящи магарета? Човешкото мислене се опитвало да постави бъдещия Пророк поне близо до храм или между величествени стени”[7].
Преди разсъмване влъхвите облекли най-хубавите дрехи, минали през кошарата за добитъка и влезли в малкото жилище, прислонено под скалата. Майка Мария с Иисус на ръце била до огнището. Предавайки ценностите и свещените предмети, влъхвите я предупредили за необходимостта да пътува. Малко преди това царуващият по това време Ирод бил уведомен за падането на неговия престол. Знаейки предсказанието и това, че скоро трябва да се роди „новият Цар Иудейски”, той издал жестока заповед да избият всички младенци във Витлеем и неговите околности. Йосиф и Мария с Младенеца се отправили към Египет, за да спасят Иисус от хитростите на Ирод.
След завръщането си от Египет семейството отново се заселило в Назарет. Йосиф продължил своите занимания като дърводелец, „изхранвайки се с труда на своите ръце”. Подрастващият Иисус му помагал в работата и при това с такова старание, че хората не само го наричали сина на дърводелеца, но и просто дърводелец.
Животът на Майка Мария преминавал в същите занимания и в същото смирение и благочестие, както и преди. Има предание, че тя ограмотявала деца от двата пола, усърдно служела на бедните, подавала на просяците, грижела се за болните, помагала на сираците и вдовиците. Както и преди тя била неуморна в ръкоделието, щателно се занимавала с него, изработвайки дрехи за себе си и за сина си. В последствие, покрай другите занимания, Майка Мария изтъкала на Иисус забележителен по изработката си червен хитон без шевове, който бил неговата постоянна дреха.
След връщането си от Хималаите, където Иисус се обучавал под ръководството на своя гуру – Господ Майтрейя, той излязъл на обществената арена за заключителните си три години служение. Това време станало голямо изпитание за Мария. За тези години от живота й знаем основно във връзка със събитията от живота на нейния син. Нейната любов и вяра я подбуждали да бъде винаги, колкото е възможно, близо до него в неговите непрекъснати странствания. Близо до дома на Пилат, под самата арка, показват малка вдлъбнатина в стената, разказвайки, че по време на съдебния процес над Иисус, на това място е стояла Майка Мария. Преданието допълва, че в началото на кръстното шевствие Пресветата Дева се обърнала към Пилат с молба за пощада на сина й. Тя присъствала и при разпятието на Иисус...
След възнесението на Иисус Майка Мария събрала учениците и приятелите и сформирала колония във Витлеем[8], където те получавали наставления от Господ. Заедно с Йоан Възлюбения и другите петима апостоли Майка Мария посещавала различни части на света. Отначало те заминали за Луксор в Египет, а след това направили пътешествие по Средиземно море до остров Крит. Подготвяйки пътя за онези, които ще дойдат след нея, за да разширят Христовото съзнание, те преминали през Гибралтарския пролив, спрели във Фатима в Португалия, в Лурд в Южна Франция, Гластонбери на Британските острови и в Ирландия. Тези посещения положили основа за работата на апостол Павел в Гърция и явяването на Майка Мария във Фатима и Лурд; подбудили Крал Артур да основе ордена на Рицарите на Кръглата Маса и да се отправи в търсене на Светия Граал; позволиха на Свети Патрик да пренесе християнската вяра на територията на Ирландия.
Свети Йоан от Дамаск описва как след завършването на своя забележителен живот Мария се възнесла от гробницата, в която я положили апостолите след успението. Отваряйки гробницата след три дни, те намерили само дванадесет бели лилии.
Използвани източници:
1. Марк Л. Профет и Элизабет Клэр Профет. Владыки и их обители.– М.: «М-Аква», 2006.
2. Человеческая аура. Кутхуми и Джвал Кул. – САММИТ ЮНИВЕРСИТИ ПРЕСС, 1996.
3. Е.И. Рерих. Криптограммы Востока. http://www.webbl.ru/
4. Сказания о земной жизни Пресвятой Богородицы с изложением пророчеств и прообразований, относящихся к Ней, учения Церкви о Ней, чудес и чудотворных икон Ея. На основании Священного Писания, свидетельств св. Отцов и церковного придания. Изд-е восьмое, испр. и доп. – М.: Типо-Литография И. Ефремова, 1904 г.
5. Жизнь Пресвятой Девы Богородицы по книгам Четьи-Минеям. Составила Авдотья Глинка. – М.: Издание книготорговца А.Д.Ступина, 1904.
http://maria.alle.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар