ТРАКТАТ НА БЯЛАТА МАГИЯ- ДЖУАЛ КХУЛ ТИБЕТЕЦА

Предлагам на вниманието ви текст, чийто внимателен прочит ще ви помогне да вникнете по-пълно в смисъла на световните събития, на които сме свидетели.

..."Около 1400 г. Йерархията на Учителите /от Бялата ложа б. м./ се изправила пред трудна ситуация. Що се отнася до работата на Втори Лъч, която се състои в разкриването на духовната истина, случилото се е това, което може да се нарече пълна екстернализация /проявление на физически план/ на тази истина. Активността на Първи Лъч също е предизвикала интензивна диференциация и кристализация сред нациите и правителствата в света. Тези две състояния – грубият консерватизъм и политическите различия – са се съхранили много поколения и се проявяват и досега. Днес имаме подобни състояния в света на религиите и в света на политиката. И това е така, независимо дали разглеждаме Индия или Америка, Китай или Германия, дали изучаваме историята на будизма с множеството му секти, протестанството с безбройните му враждуващи групи или историята на многобройните философски школи на Изток или на запад. Подобно състояние е широко разпространено, общественото съзнание постоянно варира, но такова положение на нещата свидетелства за завършване периода на обособеност и предсказва столетия по-рано края на тези толкова драстични различия в мисленето.

Отбелязали и проследили това положение на нещата в течение на следващите сто години Старшите братя на расата от всички подразделения се събрали на съвет около 1500 г. Тяхната цел била да определят как може да се усили подтика към интеграция, която всъщност е ключовата нота на нашия вселенски порядък,  и какви мерки трябва да се предприемат, за да се предизвика синтез, унификация в света на мисълта, която да направи възможна манифестацията на Целта на божествения Живот, извикващ всичко към битие. Когато светът на мисълта придобие единство, външният свят ще достигне синтетична подреденост. Трябва да се помни, че Учителите мислят в широки категории и работят с мащабните цикли на еволюционния стремеж; краткотрайните и временните цикли, малките приливи и отливи на космическите процеси привличат тяхното внимание в значително по-слаба степен.

На този съвет Те си поставили три задачи:

Ø  Да обозрят Божествения План колкото се може по-пълно и да освежат умовете Си с това видение.

Ø  Да отбележат какви влияния или енергии са достъпни за използване в това мащабно начинание, за осъществяването на което са дали обет.

Ø  Да обсъдят обучението на онези мъже и жени, които по онова време са били изпитвани, чела и посветени така, щото в нужното време да имат на разположение достатъчно добър колектив от помощници, на които да могат да разчитат в течение на бъдещите столетия.

Във връзка с упоменатите стремящи се възникнали два проблема:

Наложило им се да се сблъскат с неспособността дори и на най-напредналите ученици да запазят непрекъснатост на съзнанието – неспособност, която включително до днешни времена се демонстрира дори от посветените. Учителите установили, че умовете и мозъците на чела (ученик/ци – б. м. ) са практически нечувствителни за по-висши съприкосновения, и това положение на нещата също се е запазило до днес. Чела, както тогава, така и сега, са имали устременост и желание да служат на човечеството, преданост, а понякога и не лоша ментална подготвеност, но такава телепатична чувствителност, такъв инстинктивен отклик на йерархическата вибрация и такава свобода от нисш психизъм, които са необходимата предпоставка за интензивна интелектуална работа, странно защо не достигали. Към това те са обезкуражаващо неспособни и досега. Телепатическата чувствителност сега явно се усилва в резултат на световните условия и еволюционните тенденции и това (за работниците от вътрешния план) е доста обнадеждаващ знак, макар и досега влечението към психически феномени и неспособността да се прави разлика между вибрациите на йерархическите работници от различните степени силно да препятства работата. Тук можете съвсем основателно да запитате: какъв е този План? Когато говоря за Плана аз нямам предвид така общия план, като Плана на Еволюцията или Плана за човечеството, който сме нарекли с неозначаващия много термин “разкритие на душата”. Тези два аспекта на Замисъла, отнасящи се до нашата планета се считат за подразбиращи се и представляват само начини, процеси и средства, довеждащи до специфичен резултат. Планът, както се възприема към днешно време и над който непрестанно работят Учителите, може да бъде определен по следния начин: Това е постигането на такъв субективен синтез на човечеството, такова телепатическо взаимодействие, което в крайна сметка ще унищожи времето. Това ще направи достъпни за всеки човек всички минали достижения и знания, ще разкрие на човека истинското предназначение на неговия ум и мозък, ще го направи господар на тези дадености, ще го дари с всемогъщество и евентуално ще отвори дверите на всезнанието. [404] Предстоящото осъществяване на Плана ще предизвика у човека интелектуално разбиране за Божествената Цел, поради която Този, в Когото живеем, движим се и имаме битие, е счел за нужно да приеме въплъщение. Не мислете, че мога да разкажа за този План, какъвто е той в действителност. За нито един човек под нивото на Трето посвещение не е възможно да получи дори приблизителна представа, а да не говорим за разбиране. Развиването на механизъм, посредством който ученикът може да постигне контакт с Тези, които са отговорни за провеждането на плановете и разгръщането на способността да се познае (а не просто смътно да се почувства) този миниатюрен аспект от цялото, който лежи непосредствено пред него и за въплъщението на който е възможно сътрудничеството с Него – ето това е, което може да бъде постигнато от всички ученици и трябва да стане цел на всички стремящи се. Поради това, с изключение на изпитваните ученици, които засега не се отличават с достатъчно стабилно устремление, всички останали са способни да полагат усилия за достигане на непрекъснатост на съзнанието и пробуждането на тази вътрешна светлина, която, когато стане видима и започне интелигентно да се използва, ще способства за разкритието на други аспекти на Плана, и особено на тези, на които е способен да откликне и ефективно да служи просветления знаещ.

Осъществяването на тези задачи е било цел на обучението през последните 400 години; от този факт можете да направите извод за изключителното търпение на Знаещите на расата. Те работят бавно и предпазливо, без всякакво бързане, в името на Своята цел, но – трябва да ви съобщя нещо изключително важно – Те са ограничени във времето. Причината за това е в Закона за Цикличността. С този закон се обясняват периодите на благоприятна възможност, които задължително имат свой завършек. В рамките на тези периоди на благоприятна възможност временно действат определени сили, влияния и енергии, и именно тях Учителите се стараят да използват.

По време на това съвещание Служителите на расата, вглеждайки се напред във времето, отбелязали идването на епохата на Водолея с неговите особени енергии и особено благоприятни възможности. Те забелязали всичко това и се опитали да подготвят човека за този период, който ще трае приблизително 2500 години и който, ако се използва правилно, ще доведе до съзнателно и интелигентно обединение на човечеството и изява на това, което бих искал да нарека “научно” братство, за разлика от разпространения сантимантален оттенък на това понятие.

В същото време Им станало ясно, че е необходимо да се извършат две неща, преди да стане възможно да се използват задаващите се благоприятни възможности на епохата на Водолея. Преди всичко съзнанието на човечеството трябва да се повдигне на менталния план; то трябва дотолкова да се разшири, че да включи не само света на емоциите и чувствата, но и света на интелекта. Умовете на хората трябва да станат обширни и активни и като цяло нивото на човешкия интелект трябва да се повиши. Второ, трябвало е да бъде направено нещо, за да се разрушат бариерите на обособеността, изолацията и предразсъдъците, които отчуждават хората един от друг и които, както Те предвиждали, биха ги отчуждавали все повече и повече. Цикъл след цикъл хората все повече и повече се центрирали върху себе си – появили се самодоволството, чувството за изключителност и расовата гордост. Това неизбежно довело до дълбок разкол и издигане на световни бариери между нациите и расите.

Решимостта на членовете на Йерархията по-бързо да подготвят умовете на хората и да работят в посока към синтетическо единство ги довела до намерението да сформират групи, което и е станало причина за появата на група работници и мислители, чиято дейност оказва силно влияние на нашия свят през последните три или четири столетия. И така, този съвет положил началото на конкретна специфична групова работа по ясно очертани направления, като при това всяка група изразява истината от определена гледна точка и разкрива определен аспект на Знанието за Реалността.

Тези групи се разделят на четири основни направления: културна, политическа, религиозна и научна. В по-ново време се появили още три групи: философска, психологическа и финансова. Философите, разбира се, винаги са били с нас, но в по-голямата си част били обособени единици или основатели на школи, които се характеризирали със своята привързаност към учителя и изолираност. Сега практически няма такива групи, както в миналото, но има групи, изразяващи определени идеи. Особено важно е работата на всичките седем групи мислители да бъде призната за част от йерархическата програма, насочена към създаването на определени ситуации и осигуряването на определени подготвителни условия, които да изиграят определена роля в работата на световната еволюция по отношение на човечеството.

Под въздействието на различните Лъчи, съобразно техните цикли на активност, се появявали малки групи хора, изигравали своята роля в сформирането на групата и изчезвали, често без да имат представа за участието си в синтеза и за своите колеги в други подобни групи. Както може да се види, ако се направи исторически обзор във всяка сфера на дейност, работата, извършвана от тях за расата, приносът им в делото за прогреса на човешкия род е очевиден. Нямам време да изброявам всички тези групи, техният конкретен принос, описанието на извършената от тях работа или субективните импулси, подтикващи ги към работа. Мога само да обознача посоката на техния стремеж и да посъветвам някой просветлен изследовател на историята да проследи и опише златната нишка на тяхната духовна работа по повдигането на менталното ниво на расата, когато те са въвеждали човека в света, в който той живее, отваряйки очите му не само за природата на материята и формата, но и за скритите дълбини на собственото му съществование. Благодарение на тяхната дейност човечеството сега е тясно свързано, макар и не единно, и се характеризира с три признака: Удивителна взаимосвързаност и широко общуване, осъществявани чрез радиото, пресата, съвременните транспортни средства, телефона и телеграфа.

Широко е застъпена филантропската дейност и повишеното чувство за отговорност към своя събрат – чувство, което е било абсолютно непознато в годините преди 1500. Екзотерическата манифестация на това е появата във всяка страна на такива движения, като Червения Кръст, организациите в сферата на образованието, болниците и съвременните методи за икономическа помощ.

Разделението на човешкото семейство – съзнателно или несъзнателно – на две основни групи: първо, тези, които се опитват да запазят стария ред на нещата, който по същество е реакционен и е насочен към разделение. Те са за разделящ национализъм, за граници, за робство и робско подчинение; те се пример за религиозно сектантство и зависимост от авторитети. Те са против всички съвременни нововъведения и прогрес. Второ, това са тези, които съзират обединения свят, в който любовта към Бога означава любов към ближния и в който основният мотивРазделението на човечеството ________________ на цялата религиозна, политическа и възпитателна дейност се характеризира със световно съзнание и благоденствие на цялата планета, а не на определна нейна част. Обединението, към което се стремят прогресивните хора, не подразбира грижа за всяка част, а по-скоро нейното възпитание, за да може тя да способства за благосъстоянието на целия организъм. То включва, например, правилното управление на всяка национална единица така, че тя да е в състояние коректно да изпълнява своите международни ангажименти, и по такъв начин да бъде част от световното братство на нациите. Тази концепция не подразбира сформиране на световна държава, а предполага развитието на всеобщо обществено съзнание, което осъзнава единството на Цялото, довеждайки по такъв начин до ситуация, в която “всеки трябва да бъде за всички, и всички за един”. Само по този начин може да бъде постигнат международен синтез, който би се характеризирал с политическа и национална безкористност. Такова универсално състояние на ума не подразбира необходимост от разпространение на световна или универсална религия. То изисква просто признанието, че всички формулировки на истината и вярата във времето и пространството са само частни и съответстват на нравите и условията на живот, присъщи на дадения век и раса. Тези, които се придържат към свой собствен подход към истината могат да осъзнаят, че другите подходи, другите начини за изразяване, другите терминологии и другите определения на божествеността също могат да бъдат правилни и да изразяват аспект на истината, която е по-величествена и грандиозна, отколкото е в състояние да постигне и изрази човек със своето сегашно разбиране за нещата. Дори и Самите Велики едва започват да усещат реалността, и макар на тях, за разлика от Техния чела, да са Им известни дълбоко лежащите цели, дори и Те не прозират крайната Цел. На Тях също Им се налага да употребяват в Своето учение такива безсмислени термини, като Абсолютна Реалност и Окончателна Реализация.

И така, за последните три столетия една след друга са се появявали групи и са играели своята роля, и днес ние жънем плодовете на техния труд. В културната група, например, виждаме поетите от елизабетинския век, музикантите от Германия и викторианския век. Известни са групите на художниците – основатели на знаменити школи, дали славата на Европа. Две знаменити групи – едната културна, другата политическа – също така са изиграли своята роля – едната е довела до Ренесанса, другата е предизвикала Френската революция. Все още се чувства ефектът от тяхната работа, доколкото хуманистическото движение с неговия акцент върху миналото, реализиращо се в настоящето и неговите търсения на корените на човешкото наследство в предходните тенденции, произтича от Ренесанса. Революциите и решимостта за борба в името на божествените права на човека имат своя първичен импулс във Френската революция. Въстанията, формирането на политически партии, така разгорещената днес класова борба и разцеплението във всяка страна на враждуващи политически групировки, което преди е било спорадично явление, но се наблюдава повсеместно за последните 200 години – всичко това е резултат от групова активност, предизвикана от Учителите. Благодарение на нея хората са расли, учили са се да мислят, а дори и да не мислят правилно и да провеждат злополучни експерименти, тържеството на доброто е неизбежно и неминуемо. Временните лишения, депресиите, войните и кръвопролитията, нуждата и безнравствеността могат да вкарат немислещите хора в дълбините на песимизма. На тези обаче, които знаят и чувстват вътрешната насочваща ръка на Йерархията им е известно, че човешкото сърце е здраво и че от сегашния хаос, а възможно и в резултат на него, ще се появят тези, които са способни да овладеят ситуацията и да бъдат адекватни на задачата за обединение и синтез. Този период окултно се нарича “Векът на въстановяването на това, което е било разрушено при падането”. Дошло е време, когато разединените части могат да бъдат съединени и цялото може да бъде възстановено в своето първоначално съвършенство."

            из "Трактат за бялата магия" /1934 г./ на Джуал Кхул - Тибетеца

Цялата книга можете да си свалите от тук