15 АВГУСТ УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ПО КАТОЛИЧЕСКИЯ КАЛЕНДАР
28 АВГУСТ ПО ХРИСТИЯНСКИЯ КАЛЕНДАР
Празника е посветен за възпоменанието на кончината на Майка Мария и нейното Възнесение на Небесата.
На Изток и на Запад този празник има различни имена гърците го наричат " заминаване в сън",славянската църква-Успение. На запад е закрепено латинското наименование " взета"," приета" , за това в Руския Католически обред се използва наряда, сн оставащия в руската традиция " УСПЕНИЕ"- с наименованието " Взета си Пресвята Дево Мария в Небесната Слава!"
При идването на Новата Эпоха на Водолея,Майка Мария ни е дала молитвата :" Богородице ,Дево ,радвай се" за Новия Век и Розарий за Новия Век.Тя ни моли нас да утвърждаваме по мреме на четене " Богородице", - тъй като ние сме синове и дъщери на Бог/ а не грешници, а така също и провъзгласява нашата победа над греховете ,болестите и смъртта.
Богородице ,Дево , Радвай се,
Благодатна Мария , Господ е с Тебе,
Благословенна си Ти сред жените
и Благословен е плода на Твоята Утроба , Иисус.
Пресвята Мария , Майко Божия,
Моли се за нас ,синовете и дъщерите Божии,
Сега и в часа на нашата победа
над греха , болестите и смъртта.
Майка Мария се явява един от най Висшите Учители на човечеството.Тя ни наставлява в Науката на Непорочното понятие - чистото понятие, то е образа на душата ,съхранено в разума на Бог. Непорочното понятие ,това е най-чистата мисъл , съхранена от една част на живота за друга част на живота и от Нейно Име".
Елизабет Профет
/ Владиците и Техните Обители/
превод
Мария Михайлова
Господ Бог неведнъж открива на Своите угодници предстоящата им кончина
Архангел Гавраил възвестява успението на Божията майка
Със смъртта си Небесната царица споделя участта на всички родени на земята
Архангел Гавраил възвестява успението на Божията майка
Със смъртта си Небесната царица споделя участта на всички родени на земята
МЪЛВИНА ГОСПОДИНОВА
На 15 август, Светата Църква ще чествува най-големия Богородичен празник Успението на Божията майка. Според църковното предание той е установен още от светите Апостоли, а разказите за чудното възнасяне на Св. Богородица на небето се отнасят към IVв. За изключителното събитие говорят блажeни Августин и блажени Иероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий /420-458 г./ потвърждава истинността на събитието пред император Маркиан. Самият ден за чествуване на Богородичното успение е установен от император Маврикий /592-602 г./.
Още в раннохристиянско време празникът се предшества от пост. Той съдържа в себе си и друг пост преди празника на Христовото Преображение. Спазването на Успенския /Богородичния/ пост от 1 до 15 август, е определено от Константинополския събор, свикан през ХII в. по времето на патриарх Лука. Най-старото място, свързано с почитта към Св. Богородица, е Иерусалимският храм "Успение Богородично". Той е издигнат още през IV в. в Гетсиманската градина, върху мястото, където според преданието е положено тялото на Божията майка. По-късно, през ХI в., кръстоносците обновяват стария храм, който е запазен и до наши дни. Ето какво ни разкрива Църковното св. Предание за последните земни дни и славното успение на Пресвета Богородица :Един ден, по време на пламенна молитва, пред Божията майка се явява Архангел Гавриил, и със сияещо, радостно лице є възвестява Божията воля след три дни ще се извърши нейното успение. Като знамение за Благодатното тържество над телесната смърт, която ще бъде само тих сън /заспиване/, от който ще влезе в безсмъртния живот и слава, Архангелът дава на Св. Богородица райско клонче, излъчващо небесна светлина. Неговото предназначение е да води шествието в деня на Богородичното погребение.Библейските текстове свидетелствуват, че Господ Бог неведнъж открива на Своите угодници тяхната предстояща кончина. С особена сила това се отнася до Божията майка, която би могла да има и участта на старозаветните светии Енох и Илия, които са взети на небесата без да претърпят смърт. Но, Божият промисъл за всички и всичко е различен. Така, подобно на Своя Син, Пресветата Дева трябва да умре, да бъде положена в гроб, и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество, да възкръсне. Като закрилница и застъпница на човешкия род, Св. Богородица трябва да изпита обикновената човешка смърт, за да бъде потвърдена и от самата нея истината за бъдещото въплъщение и възкресение. Тази Божия воля е своеобразна утеха за всички вярващи, на които предстои да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които минава и Небесната Царица, споделяща с това участта на всички родени на земята.
Образът на Божията Майка е централен за много велики художници. На снимката: Картината на Леонардо "Мадоната на скалите", Лондонска галерия
След вестта на Архангел Гавриил, Св. Богородица разказва на всички чутото от него, и в потвърждение им показва райското клонче, сияещо с невиждана светлина. После тя започва да се подготвя за предстоящата си кончина украсява своите покои и ложе, нарежда да се запалят тамян и свещи, и да се приготви всичко необходимо за погребението. Докато Божията майка изявява своите последни желания и утешава тези, които са край нея, се чува шум, а след него домът є се огражда с облаци. На тях, по Божие повеление и по чудесен начин, са пренесени в дома на Пресветата Дева светите Апостоли от различните страни, където проповядват Евангелието. Пристигат и св. Павел, заедно с учениците му Дионисий Ареопагит, Тимотей, Иеротей, както и останалите от 70-те Христови ученици. Още изумени и развълнувани от чудото, станало с тях в едно и също време да се озоват в дома на Божията майка, те са посрещнати от св. Иоан Богослов, който през сълзи им съобщава за предстоящата є кончина. Обзети от скръб, те влизат при нея, но я откриват изпълнена с духовно веселие и със сияйно лице. Светият Дух събира всички свети Апостоли и ученици заедно, за да получат последно благословение от Божията майка. Тя призовава всеки един от тях при себе си, като ги благославя и напътства в тяхната вяра и труд в мисията им да разпространяват Христовото Евангелие.Когато настъпва денят, указан от Архангел Гавриил, множество свещи осветяват стаята на Пресветата Дева, а светите Апостоли в молитви и песнопения бдят над нея. Внезапно, обаче, отвсякъде бликва невиждана светлина. Пред смаяните погледи на всички, сред нейните лъчи слиза Самият Цар на славата Господ Иисус Христос, обкръжен от Ангелско войнство, и праведните души на светите праотци и пророци, предвещавали някога за Божията майка. Спасителят се приближава към Пречистата и Преблагословена Своя Майка, и я утешава с умилни думи да не се бои от сатанинската сила, защото тя няма власт над нея. След това кротко я призовава с дръзновение и смелост да премине от земята на небето. Спокоен и радостен е отговорът на Св.Богородица: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти". След това, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, тя предава святата си душа в ръцете на Господа, нейния Драгоценен Син.За тази необикновена и вълнуваща последна земна среща между майка и Син, св.Филарет Мосовски пише: "И както Приснодевата носеше на ръцете си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе нейната душа на ръцете Си в началото на нейния небесен живот".С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева, от своята небесна висота, гледа към оставащите на земята Апостоли и ученици, и пламенно увещава Родения от нея: "Които си ми дал, во веки съхрани". Благодатното є лице, "осветено от Божествена любов и доброта" засиява с небесна светлина, а от тялото є се разлива дивно благоухание.Свещеното Предание свидетелства за много чудеса, съпътстващи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случва на иудейския свещеник Атоний. Той успява да си пробие път до мястото на погребалното шествие и, силен физически, се хвърля да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те светкавично са отсечени до лактите с невидимия меч на Божието възмездие. Отсечените части остават залепени за одъра, а самият Атоний се хвърля на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен от случилото му се нещастие, той се покайва за стореното. Светите Апостоли чуват неговата гласна изповед и виждат искреното му покаяние. Св. Петър му повелява да отправи усърдна молитва към Божията майка и след това да допре остатъка от ръцете си към отсечените части, висящи на одъра. Ръцете наистина зарастват и се възстановяват напълно. Развълнуваният иудеин пада пред одъра и на колене отдава слава и почит на Св.Богородица и Родения от нея Божи Син.Когато шествието достига Гетсимания, сред плач и стенания, се извършва последната раздяла с пречистото тяло. Привечер светите Апостоли го полагат в гроб и закриват входа с голям камък. В продължение на три дни, те не се отделят от мястото на погребението, като пребивават в непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се разнася Ангелско пеене в прослава на Пресветата Дева.Провъзгласяването на Богородичното възкресение се пада не на друг, а на св. апостол Тома същият, който със своето съмнение допринася за по-голямата достоверност на истината за Христовото възкресение. По Божия промисъл, св. Тома не присъства на успението и погребението на Божията майка. Той пристига на третия ден, и с отчаяни вопли се хвърля пред гробната пещера, съжаляващ дълбоко, че не е получил последното благословение и напътствие на Св. Богородица. Виждайки Томината скръб, светите Апостоли решават да отворят пещерата, за да може техният събрат да се утеши, като се поклони на светите останки. Но, когато той влиза, а след него и останалите, те с почуда и удивление откриват, че тялото на Божията майка го няма там, а виждат само погребалните повивки, от които се разнася чудно благоухание.Светата Църква не напразно нарича кончината на Божията майка "Успение"/заспиване/, а не смърт, защото тя не докосва истински Пресветата Дева. Тя заспива, за да се пробуди, съпровождана от Своя Син, за вечно блажения живот, и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в Небесното жилище. За това Христовата Църква провъзгласява: "Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево, съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала Дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие"
Няма коментари:
Публикуване на коментар