"...Ние всички бяхме Той във въплъщение.
И Той живее и твори, и познава чрез нас. Той познава Себе си чрез нас, чрез всяко живо същество.
Ние всички сме Негови клетчици и капилярчета. Ние съставляваме неговото тяло. И ние всички сме свързани с Него и помежду си.
Всичко, което ни разделя един от друг и от Единството с Него трябва да се преодолее.
Затова аз учех и продължавам да уча и сега само на едно просто нещо. Каня всеки от вас да се заеме с работа над тази част от себе си, която му пречи да стане едно с Твореца. Над тази част от вас самите, която ви отделя от състоянието на пълно единение с Бога, със Създателя, с Атмана, с Висшия Разум. Не е важно как ще наречете това, част от което в действителност сте вие самите.
Вие не можете да правите нещо вместо някой друг. Вие не можете да заставите друг човек да прави това, което е нужно на вас. По-точно, можете да направите това, но трябва да проявите насилие. Ще ви се наложи със сила да заставите някого да работи за вас или да изпълнява вашите заповеди. Не е важно дали това е груба физическа сила или силата на написания от вас закон.
Обаче, опитайте в своето тяло да накарате сърцето си да диша, а белите дробове да движат кръвта по кръвоносната ви система.
Няма да успеете. Но ако се обърнете към историята ще видите, че цялата история се състои именно от такива моменти, когато някой се опитва да застави някого да прави това, което на него му е нужно. Оттук са войните, оттук е проявата на всяка несправедливост в света..."
Конфуций 31 март 2005 год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар