НИКОЛАЙ РЬОРИХ - ТРУДЪТ

ТРУДЪТ

        Колко пъти  е било  употребявана тази мъдра дума и колко пъти е била тълкувана погрешно. Всеки се е опитвал да поясни значението на труда по своему. Обущарят е разбирал, че трудът е в обущарската работа, ковачът е подразбирал, че истинският труд е в ковашкия чук. Жътварят е размахвал сърпа като единствено оръдие на труда. Ученият, естествено, е разбирал, че трудът е в неговата лаборатория, а воинът е настоявал за труда на военните познания. Разбира се, всички те са били прави винаги; но съдейки егоистично, те преди всичко са искали да се разбере за тях, а не за другия.

        Чуждият труд е бил разглеждан през умалително стъкло. Никой не е искал искрено да разбере, как всички видове труд са зависими един от друг и си сътрудничат взаимно.

        Нали това е просто? Разбира се, просто е. Нали това е известно на всички? На всички, от мало до голямо, е известно. Това прилага ли се във живота? Не, не се прилага.

        Получиха се егоистични разделения на труда на висш и низш. И никой не знае смисъла на това, къде именно е границата на оценката на труда? За качеството на труда в днешно време често изобщо съдят много странно. Наред с развитието на механичното производство хората започнаха изцяло да разчитат на машините. Но нали относно всяка машина в основата ще бъде качеството на труда, в зависимост от умението да се използва тази машина.

        Неведнъж е споменавано, че дори машината в различни ръце работи по различен начин. Нещо повече, достатъчно известно е, че едни майстори действат благотворно на машината, а други сякаш носят в себе си някакво разрушително начало. Хората открай време разбират значението на ритъма  в труда. Случвало се е да видим, как за обществени работи се е присъединявал местният оркестър за по-голяма успешност. Даже в далечните хималайски гори дървосекачите носят дърветата под ударите на барабана. Това е известно на всички, и въпреки това съзнателната съгласуваност на труда все-пак се явява като нещо ненужно и непознато в очите на мнозинството.

        Вече няма да говорим за това, че някои аспекти на труда, които са много тежки  и изискват голяма подготовка, често напълно се пренебрегват.

        Да вземем например труда на народния учител. Той винаги е бил несправедливо малко заплатен и винаги е бил обграден от съмнение от всички страни. В същото време на всички е известно, че възпитанието на децата може да бъде предоставено само на човек, който наистина е образован, който по своите предмети има основателни познания и е напълно обезпечен, за да не се разсейва в търсенето на странична работа. Нима не е истина, всички ще се съгласят с необходимостта на казаните условия? Въпреки това и в обществените, и в държавните мащаби народният учител народният учител се остава в предишното бедствено положение. Не само това, но когато в хазната не се окажат налични суми, то вероятно преди всичко народният учител, лекарят, ученият ще бъдат изключени от бюджета. Вече да не говорим за писателите, художниците и други лица със свободни професии, които са толкова необходими за народното образование и за тях държавата най-малко се грижи. Ще кажете, че това не е така?

        В основата на всякакви такива прискърбни и продължаващи недоразумения и все пак лежи невежественото разбиране за труда. Разбира се, всички искат тяхната държава да преуспява. Всички са доволни, когато обществените начинания са подхванати от някого. Заедно с това обикновено, само като изключение, хората разбират цялата мяра на ценността на труда. Апостоловото слово, без съмнение, е правилно. Никакви търтеи и паразити нямат право на съществуване. Но при това колко е нужно да се възпита нродното съзнание в истинно разбиране, какво е това труд за всеобщото благо.

        Неслучайно човечеството знае много поучителни житейски премери. Великият пример на обущаря Бьоме или майстора на оптични лещи Спиноза, примерите на няколко епископи, които са били превъзходни тъкачи, други също толкова поучителни житейски опити би трябвало достатъчно да покажат оценката на качеството на труда. Най-накрая, ние винаги сме имали пред себе си потресаващия в своята убедителност пример на преподобния Сергий Радонежски, който не е приемал дори къшей хляб, ако е считал, че той не е заработен.

        Такива ясни и зовящи примери трябва да бъдат разказвани напълно убедително в училищата. В същото време би се постиганало равновесие в трудовите оценки. Биха се изтрили много чувства на гордост, но от друга страна, радостта от всеки прекрасно изпълнен труд сърдечно би била разбрана. Ако всичко това толкова не е ново, то защо тогава не се прилага много?

        Защо до сега министерството на народното просвещение или трудовата промишленост и селското стопанство - иначе казано, всичко, което е свързано с мирното преуспяване, се намирана трето и четвърто място? Та нали това е така, и никой не може да уверява, че казаното е преувеличение.

        Казаното не само, че не е преувеличение, но то не е повторено достатъчно много пъти. Поради това, че някои хора въобще избягват да мислят за културни ценности, избягват да ги пазят и поставят на нужното в цивилизованата държава място, вече само от това се вижда, колко малко хората пазят онова, което е  в основата на мирния труд и творчество.

        Заслужено твърдо е казано за нежелаещите да се трудят и с това непризнаващите значението на труда. Те могат и да не ядат, те не са нужни за живота, те са смет и  боклук. Ето как се оценява пренебрежението към труда.

        В настоящето време, в дните на всякаква механизация, е нужно още по-внимателно отношение към труда, нужна е справедливост към тружениците от всякакъв род и всички области. Хората вече са се досетили, че увлечението по роботите не е висше достижение. В същото време ще бъде осъзнато и качественото творческо начало на всеки труд.

        Все пак, погледнете как живеят и се трудят истинните труженици. Всеки ден, в пълен ред, с пълна прилежност и търпение те създават нещо, и го създават не за себе си, но за нечия полза. В тази анонимност е вложено толкова много величие. Вложено е толкова много разбиране, че всичко това е, в края на краищата, условен йероглиф, като всяко име, всяко понятие. Тези имена стават имена напълно събирателни. Когато се произнася Едисън, то вече не се мисли за Томас Едисън, но като за мощно събирателно понятие за изобретателността в полза на човечеството. Също така, бъде ли произнесено името на Рафаело или Рубенс, то вече няма да бъде нещо чисто лично, то просто ще бъде характеристика на епохата.

        На старинните китайски изделия има нещо като марки. Те също не носят със себе си нищо лично. Те са се превърнали в този печат на века, за който толкова много се е говорило.

        Нека да бъде печат на нашия век широкото и справедливо осъзнаване на труда. Нека не бъде забравен всеки полезен, творящ работник. Нека във всички държави въпросите на образованието, просвещението, труда бъдат на първо място.

1935г.

© Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 02.10.2004.

Бр.10 /октомври 2004