14 - ти май МОХИНИ ЭКАДАШИ

                                                             

                              

        Мохини Экадаши както и останалите празници на    "единадесетте дни " е древна духовна традиция. Около този празник съществува цяла философия ,  която се свежда до това , по един или друг начин човек да се възвиси над своето обичайно ежедневие . Човекът е склонен да омаловажава , да отрича и окончателно  да забравя , такава е природата на човека.  Единствено природата на душата е съвършенно различна! Празнуването на Мохини Экадаши е насочено към това , да може човекът да си спомни за собствената си душа , посредством извършване на естествени за душата дейности.

          По своята природа душата  зависи от Духа , поради това се казва ,че душата - служи. така ,че говорейки за служене , е необходимо правилно да разберем самата същност на служенето .  Служенето е невъзможно без възхищение към обекта  , на когото служиме . Например ако не се възхищаваме на България , ние не можем да служим на България ; ако жената не се възхищава от мъжа , тя не може да му служи, ако не се възхищавате на родителите си , не можете да им служите; ако не се възхищавате на учителите , не можете да им служите . 

         Служенето е присъщо на душата. Единствено забравяйки за първоначалния източник  на възхищение и вдъхновение , от първоначалния обект на служене , душата е склонна да се възхищава и  да служи на временни и преходни обекти , обричайки по този начин себе си на печал и неудовлетворение.

         В деня на Экадаши , човек е длъжен да се постарае да остави настрана своите дела, да отдели повече време за връзка с  Духовното , Божественото , с Абсолюта. За духовно осъзнатия човек , естественно съществуват напълно конкретни указания ; ранно събуждане, измиване , пълен пост , четене на диктовки , молитви , повели , призиви , свещенни текстове.

      

        Единствено  изначалната цел  на този празник   , това е  човек да възвиси своята душа до съвършенство.Това е много висока цел и към нея може да се върви постепенно. Като правило ,по напредналите в духовно развитие и наставниците определят с какви духовни практики е длъжен да се занимава човек , за да може тази практика да повлияе за благото на душата. 

       По този начин в този ден можете много лесно да се разделите със глупавите си навици  , да помогнете на своите родители или на съвсем непознати хора. Така или иначе , човек е длъжен в този ден да се постарае вътре в своето сърце да възстанови спокойствието и чистотата , което се явява като фундамент за  позитивна безкористна дейност за общото благо , както всъщност ни е завещал Бог.