17 - май ПРАЗНИКА УЕСАК

                                                                               

       Празникът Уесак е Източния празник на Буда и е най-високата точка на духовността в годината. Това е свещена церемония добре известна на мнозина на Изток, а напоследък и на Запад. Древна легенда описва Уесак като време, в което всяка година Буда , въплъщението на светлината и носителя на божествената цел , се завръща от своето високо място , за да благослови човечеството . В този период Буда и Христос ( в ролята си на Световен Учител) работят в тясно сътрудничество и чрез Своето служене свързват Изтока и Запада, обединявайки тези, които Ги придружават. Това е период, в който силите на просветлението са особено активни и стимулират човечеството и витализират нашия стремеж.  

ДОЙДОХ, ЗА ДА ПРОБУЯ ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ ОТ ДЪЛГИЯ СЪН

17 - май ПРАЗНИКА УЕСАК

Уесак е Новата Година за будистите. Будистите посвещават на този ден духовни церемонии , молитви ,мантри ,четене на диктовки и свещенни текстове. Извършват добродетелни постъпки в памет на състраданието на Гаутама Будда. Това също така е ден , в който ние можем да се освобдим от нашата низша природа за да освободим място ,за да може Висшата природа на Бог да слезе във нашия храм. Четете диктовки на Гаутама Будда , слушайте и пейте Будитската Мантра , и Химна на Гаутама Будда / видеолентата по-долу/. Призовете защита за всички души , които се стремят към Просветление и достигане на Единство в този век.

Да помолим в този ден Господ Гаутама Будда да ни помогне да преодолеем нашата низша природа.

Песен 464 - Гаутама Будда

.Будда - Элизабет Профет - Песен 457

Песен 457 - ОМ Будда

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ ,
Нека в тези дни да обединим съзнанията си и сърцата си в единна хармония, нека този празник Уесак да ни изпълни с Вяра , Сила и Любов ,нека се закрепи нашата силна връзка със Йерархията на Светлината , нека нашата планета да се изпълни със енергиите на състраданието , милосърдието, добронамереността и да се изпълни плана на Бог за Земята.

http://www.sirius-ru.net/

*** СИРИУС***

ierarxia.alle.bg

probyjdane.alle.bg

ПРАЗНИКЪТ УЕСАК

Положението в съвременния свят е свидетелство за това, че е загубена тайната на синтеза. Човечеството е разделено - район срещу район; Изтокът срещу Запада; раса срещу раса; нация срещу нация. То трябва да преоткрие древното знание, според което от нашата планета се очаква да прояви същностното единство на човечеството чрез утвърждаване на енергията на обединението и съгласуваността. Когато това стане реалност, ще бъдат разрешени сегашните световни проблеми и ще се възстанови и утвърди фундаменталният световен ритъм.

За съжаление, расата като цяло все още не е групово съзнателна и средното човечество не работи, не мисли и не планира в името на групата. Човешките същества си остават прекалено себични. Този факт обаче не е причина за обезсърчаване, защото за мъдрия анализатор е ясно, че груповото съзнание и груповата отговорност вече са нещо повече от красива мечта. Разбирането за братството и признаването на свързаните с него задължения започва да прониква в съзнанието на човечеството. Това се дължи на нарастващата активност на Йерархията на Светлината и всеотдайното служене на Водачите на расата през вековете. Те демонстрират истинското значение на братството и помагат на хората да разберат и осъзнаят своите отговорности.

Когато Световният Учител се появи отново с цялата си мощ, давайки на човечеството новия принцип на настъпващата епоха, можем да бъдем сигурни в едно: Той ще дойде като Учител на любовта и единството - двете най-необходими неща за нашето съвремие; Той ще утвърди принципа на възраждането на човечеството и преустройството на социалната структура. Това ще бъде постигнато чрез любовта, която Световният Учител ще излива върху всички същества, тъй като Той ще въздейства върху човечеството предимно чрез аспекта на любовта-желание. Устремното желание на човечеството ще се прояви навсякъде по света като готовност за формиране на активни групи, които ще работят целенасочено и упорито за единство, сътрудничество и братство във всяка област на живота - икономическа, религиозна, социална и научна.

Тези групи ще постигнат резултати, които са немислими в наши дни поради неспособността на човечеството да осъзнае истинската същност на любовта. По-късно обаче великата сила на любовта ще бъде освободена на Земята чрез медитативната работа на Вестителя, действащ като представител на Бога, подкрепен и подпомогнат от съзнателните усилия и божествената енергия на Буда. Признак за приближаването на това велико събитие и за неотклонно нарастващата сила на Христос е засилената реакция срещу организациите на престъпността, ненавистта, класовите различия и крайния радикализъм, които сега преследват цели, противоположни на плановете на Вестителя. Началото на новата епоха на мира ще бъде поставено чрез обединяването (на Земята) на онези Сили, които отговарят за преустройството и за истинското еволюционно развитие. Във всяка страна ще има съзнателно обединени групи, които ще въплъщават принципа на братството, според степента на своето разбиране за него. Хората по света трябва да бдят за признаците на Новата Епоха, без да се обезсърчават от перспективата на непосредственото бъдеще.

Пряката и неизбежна възможност на това световно преустройство и идването на Световния Учител са двете неща, който трябва да са фокус на вниманието по време на ежегодното честване на Празника Уесак (всяко пълнолуние в Телец). Последователите могат да съдействат за постигане на целите на великите Умове, посветили Се на човешката еволюция, чрез определена концентрация по време на Празника и чрез системно запознаване на западните мислители с факта за тази възможност. Така те ще създадат поток от стремеж и вихър от сила, които ще бъдат жизненоважен зов, предизвикващ определен отклик (в духовното значение на това понятие) от страна на Онези, Които се стремят да помогнат.

Новата поява на Месията в нашето битие ще започне от определен Празник Уесак, на който Буда ще произнесе Велик Призив и така ще освободи божествена сила и ще подготви пътя на великия Си Брат, подпомагайки изпълнението на Неговата мисия. Именно този факт обяснява постоянно растящото приемане на Празника Уесак на Запад. Време е Западът да разбере истинското значение на това събитие. Когато хората осъзнаят и се възползват от възможността, предлагана по време на Празника, те ще влязат в хармония с определена духовна сила, ще бъдат оживотворени и духовно стимулирани от нея и така ще придобият способност за служене.

Два фактора са от първостепенно значение в настоящето. Първо, нуждата и стремежът на света са толкова големи и сегашното положение е толкова критично, че е налице повсеместно разпространение сред духовно ориентираните хора на мисълта за божествената намеса. Ако съществуват духовни Сили и велики духовни Умове и Животи, и ако Бог е осведомен за случващото се на планетата, навярно ще е възможно за тази ръководна мъдрост и стимулираща любов (които в крайна сметка ще изведат човечеството от мрака към светлината) да се спуснат към нас от духовната сфера. Ако това не се случи, тогава всички наши убеждения и вярвания ще бъдат силно разколебани. Второ, вероятно поради растящото очакване за отклик свише, наблюдаваме и нарастващо убеждение, че завръщането на Световния Учител е неизбежно. Привържениците на всички школи на мисълта очакват това събитие и затова Празникът Уесак и Празникът на Човечеството (провеждан при следващото пълнолуние в Близнаци) се разглеждат като много важни подготвителни периоди. Празникът Уесак дава свидетелство за това убеждение, откъдето произтича и дълбокият интерес на всеки духовно търсещ човек към това събитие. Именно в тази истина се крие надеждата на света и привържениците на различните световни вярвания трябва да изяснят за себе си какво разбират под фразата "учението за Месията".

Няма съмнение, че в основата на световните дела стои организирана група от Умове. Човечеството е било водено напред, етап след етап, към неотклонно нарастваща светлина. То е преминало от стадия на най-дълбоката примитивност до този на сегашната образована цивилизация. Големи кризисни моменти са белязали всеки исторически период и всяка цивилизация. Подобна криза протича и в наши дни. По време на такива кризи търсенето винаги получава отговор; в отклик на човешкия зов, Бог изпраща Учител или Представител, Който въплъщава учението, необходимо за настъпването на новата епоха, и произнася нотата, която отразява висшата природа на дадената цивилизация.

Сега преминаваме през подобен кризисен период със съответното усилено търсене, зов и отклик. Навлизайки в света на духовните реалности, тези призиви придобиват допълнителна сила, ако бъдат фокусирани в определени периоди. Такива са периодите на всяко пълнолуние през годината. По време на пълнолунието в Телец - Празника Уесак, на човечеството е предоставена изключителната възможност да привлече вниманието на Онези, Които са отговорни за неговата еволюция. Това е решаващ шанс и целта на нашето кратко изложение за пълнолунието в Уесак и за връзката на Буда и Христос със съвременното човечество е да акцентира върху нашата пряка възможност да сътрудничим с Тях.

През последните години се забелязва растящ интерес и нова тенденция на Запад за признаване на този източен Празник. Празникът Уесак е свързан с древна легенда, която за едни изглежда като мистично предание, за други е символичен разказ, а за трети е обективен факт. Легендата е свързана с Буда и с определено събитие в живота Му, което Го подтиква (следвайки повелята на сърцето Си) веднъж в годината да напуска възвишеното състояние, в което Той живее и работи, за да благослови света. Двамата велики Синове на Бога - Буда и Христос, са съответно пазителят и получателят на тази благословия. На тях е поверено предаването й към нуждаещия се свят и Те действат като предаватели на духовната енергия към човечеството.

Празникът Уесак се разглежда от Знаещите по света като най-важен за световните дела, тъй като чрез тези двама Представители на Божеството на планетата, светът на духовните реалности и светът на човешките дела могат силно да се приближат един към друг. В сегашния кризисен момент това е необходимо повече от всякога и затова дейността на тези велики Синове на Бога придобива необичайна важност, а предложената възможност на човечеството сега е свързана с по-дълбоки последици от когато и да било преди. Растящият интерес към самия Празник, многото въпроси за неговото значение и жаждата на широката общественост за информация ни мотивира да съберем наличните сведения и да ги представим в лаконична форма като храна за размисъл за западния човек.

* * * * *

На някои места в Индия празникът Уесак от векове се е считал за народен празник. Това е ден на тържествено събиране, поклонничество и радостно очакване. Това е свещен ден. Разбира се, неговото съкровено значение е било известно на малцина духовно извисени хора, като същевременно мнозинството не е знаело нищо или е било слабо заинтересовано от възможно участие. Същото може да се каже и за големите християнски празници. За едни те представляват символи на велика духовна реалност, докато за други те са просто почивни дни или време за събирания и размяна на подаръци. Повечето хора не знаят нищо за духовната сила, пусната в света през тези особени дни, за истинското значение на тези "дни на благоговението" (един от които е и Разпети Петък), в които Божеството идва, за да помогне на човечеството. Вътрешните и истински зависимости остават напълно извън сферата на техните предположения. Така е и по отношение на празника Уесак.

Все пак този Празник се отличава по това, че датите на християнските празници са установени въз основа на събития, случили се преди векове, или са възпоминание за някои велики Ученици на Христос, Които в миналото са служели на расата, подобно на Него. Празникът Уесак обаче е признаване на настоящо, живо събитие. То съвпада (според убеждението на тези, които го поддържат) с някои велики божествени събития и е всъщност участие в церемония. Тези божествени събития протичат ежегодно по време на пълнолунието в Телец (често наричано "майско пълнолуние"), когато върху земята, според степента на човешкото търсене, се излива благословията на Самото Божество, предадена чрез Буда и Неговия Брат Христос.

Това събитие има своето физическо съответствие и физическо проявление. Паралелно на субективната и духовна церемония, в малка долина в Тибет (в отдалечен район на Хималаите) се състои събитие с голяма значимост. Предполага се, че именно там става земната церемония по благославянето и много хора от околните области се отправят към тази долина като поклонници на светлината. По време на пълнолунието там се изпълнява тържествен ритуал, който може да бъде засвидетелстван толкова реално, колкото и всяка от церемониите в големите западни катедрали.

Една интересна особеност във връзка с Празника Уесак и церемониалното му изпълнение в Тибет представлява фактът, че много ортодоксални християни, които по никакъв начин не са свързани с будистката и индуистката вяра, са получили свидетелство за тази церемония по време на сън. По времето, когато работех като правоверен член на църквата в Англия и като евангелист, и когато за мен Будизмът беше просто "езическа" религия, а Буда (колко голямо бе моето невежество) - един от многото "езически" идоли, два пъти (през интервал от седем години) сънувах, че участвам в необикновена церемония. Тези два съня бяха толкова отчетливи и ярки, а подробностите и двата пъти толкова идентични, че е невъзможно те да се разглеждат като случайна фантазия или като обикновен феномен на съня. Двадесет години по-късно, когато попаднах на описание на Празника Уесак, открих, че то съвпада с това, което бях сънувала. Това ме накара да вярвам, че сънят ми беше отразил реално събитие. Няколко пъти съм срещала хора, които са имали подобни сънища, и които се питаха какво означава това. Когато един сън е описан от различни хора, живеещи в различни страни по целия свят, когато той при всички тях изглежда по аналогичен начин, и когато впоследствие се оказва, че той отразява реално протичаща в конкретен момент церемония, тогава е налице сериозен повод за дискусии, за събуждане на истински интерес и вероятно за приемане на данните от съня като свидетелство за реален факт.

Описанието на този сън, легенда или факт изглежда така: Съществува долина, разположена на значителна надморска височина в предпланините на Хималайско-Тибетския масив. Тя е заобиколена от всички страни с високи планини, освен откъм североизток, където сред планинските вериги се очертава тясна клисура. Така контурът на долината придобива формата на бутилка, чието гърло е насочено на североизток, а самата долина значително се разширява на юг. Към северния край, близо до гърлото на бутилката, се забелязва огромна плоска скала. Долината е покрита със специфична груба трева и няма нито дървета, нито храсти, но склоновете на заобикалящите я планини са покрити с дървета.

По време на пълнолунието в Телец, в нея започват да се събират поклонници от околните области; свещениците и ламите запълват южните и средните й части, оставяйки североизточния край сравнително свободен. Там, според легендата, се събират група от велики Същества, Които са Пазители на Божествения План за нашата планета и за човечеството. Не е толкова важно с какви имена ще наречем тези Същества. Вярващият християнин би предпочел да Ги нарича "Христос и Неговата църква", и да Ги разглежда като съставящи великия "Облак на Свидетелството", Който гарантира окончателното спасение на човечеството. Езотериците по света Ги наричат Учители на Мъдростта и членове на Духовната Йерархия, Които в различните си рангове са ръководени и обучавани от Христос - Учителя на всички Учители, ангели и човеци. Според хиндуистките Свещени писания това са великите Риши, а Тибетските учения ги описват като Орден на Просветлените Умове. Те са великите Интуитиви и Сподвижници, според нашата по-съвременна представа, представящи идеала за съвършеното човечество, Които са следвали стъпките на Христос и са прекрачили воала на световете, давайки ни пример за това, което трябва да се стремим да направим и ние. Със Своята мъдрост, любов и знание, Те се изправят като защитна стена около нашата раса, стремейки се да ни водят напред, стъпка по стъпка (както самите Те са били водени) от мрака към светлината, от илюзията към истината, от смъртта към безсмъртието. Тази група от познали божествеността Същества са основните участници в Празника Уесак. Те се подреждат в североизточния край на долината, в концентрични кръгове (според статутa и ранга на посвещението си), подготвяйки се за един велик акт на служене. Пред скалата, с лице към североизток, стоят трима Махатми, известни сред учениците си като "Тримата Велики Повелители", а именно: Христос, Който застава в центърa; Повелителят на живите форми, Ману, стоящ отдясно на Христос; и Повелителят на Цивилизацията, стоящ отляво. Тримата са обърнати към скалата, върху която е поставена голяма кристална чаша (купа), пълна с вода. Интересно странично обстоятелство, което хвърля светлина върху тази церемония и нейната реалност е, че всеки, който е сънувал, че участва в нея, винаги е добре осведомен за точното си местоположение в по-долната част на долината, където е стоял. Един от тези, които ми описаха такъв сън, спомена, че е стоял в единия край на долината, близо до дърво, на което е бил завързан кон; други изглеждаха също толкова добре осведомени за местоположението си по време на церемонията. Някои от тях бяха осъзнали, че мястото и положението, заемано в тази група от зрители, пряко зависи от еволюционния статут на участникa.

Зад подредените Учители, адепти, посветени и старши изпълнители на Божествения план се подреждат ученици и аспиранти от целия свят, от различни степени и групи (било то "в тяло, или извън него", по думите на Св. Павел), които формират Новата Група Световни Служители. Присъстващите във физически тела стигат до долината по обичайните начини. Други присъстват в духовните си тела или в състояние на сън. Не може ли в този смисъл "съновидението", което те по-късно разказват, да се разглежда като физическо разпознаване и спомен за вътрешно духовно събитие?

С наближаването на часа на пълнолунието сред множеството се възцарява тишина и всички насочват поглед на североизток. Започват определени ритуални движения, чрез които подредените Учители и техните ученици от всички рангове заемат символични положения и образуват на дъното на долината такива забележителни символи като петолъчната звезда, в най-високата точка на която стои Христос; или триъгълник, на чиито връх отново застава Христос; или кръст и други добре известни форми с дълбоко и могъщо значение. Всичко това е съпроводено с напяване на определени думи и езотерични фрази, наречени мантри. Очакването и напрежението сред множеството расте. През цялата група от хора сякаш преминава стимулация или силна вибрация, която е резултат от пробуждането на душите на присъстващите, от смесването и сливането на групата в едно цяло, от издигането на всички във велик акт на духовно търсене, готовност, и очакване. Това е кулминационната точка на световния стремеж, фокусирана в тази очакваща група. Тези три думи - търсене, готовност и очакване - най-добре описват атмосферата, обединила присъстващите в тази тайна долина.

Напевите и ритмичните движения се засилват, като всички участници и наблюдаващото мнозинство отправят поглед към небето по посока на тясната част на долината. Няколко минути преди момента на пълното пълнолуние, на голямо разстояние в небето може да бъде видяна мъничка точка. Тя приближава все повече и повече и придобива все по-отчетливи очертания, докато накрая стане възможно да се види фигурата на Буда, седящ с кръстосани крака (в позата на Буда), облечен в оранжевожълтата Си роба, облят в цветни светлини и с ръка, протегната в благословия. Когато Той стигне точно над голямата скала, оставайки във въздуха над главите на тримата Велики Повелители, Христос произнася великата мантра, която се използва само веднъж в годината (по време на Празника), и цялото човешко множество пада в нисък поклон. Този Призив предизвиква толкова мощна вибрация (или мисловен поток), която е в състояние да свърже въпросната група от ученици и посветени със Самия Бог. Той отбелязва апогея на целогодишното интензивно духовно усилие, като духовното витализиране на човечеството и духовните влияния на описваното събитие продължават и през следващите месеци. Резултатът от този велик Призив е всемирен или космически и опосредства свързването ни с този космичен център на духовна сила, от който са произлезли всички сътворени същества. Благословията е излята и Христос - както Представител на човечеството, я приема с отговорност да я разпредели.

Така, според легендата, Буда се завръща веднъж в годината, за да благослови света и да му предаде чрез Христос обновен духовен живот. След това Буда бавно се отдалечава, докато отново се превърне в малка точка в небето и накрая изчезне. Цялата церемония на благославянето, от момента на първото Му появяване в далечината до изчезването Му от полезрението, продължава само осем минути. Ежегодната саможертва на Буда за човечеството (тъй като това завръщане му коства много) завършва и Той отново се връща на това високо място, където работи и очаква. Всяка година Той се приближава, за да благослови нашия свят, и всяка година това става чрез описаната церемония. Година след година Буда и великият Му Брат Христос работят в най-тясно сътрудничество за духовното благоденствие на човечеството. В тези двама велики Синове на Бога са фокусирани два от аспектите на божествения живот. Те действат заедно като Пазители на най-висшия тип духовна енергия, на която човечеството е способно да откликне: чрез Буда се пролива божествената мъдрост, а чрез Христос се разкрива божествената любов към човечеството, и именно тази мъдрост и любов се изливат върху човечеството по време на майското пълнолуние.

Така е според древното предание; такава е легендата, стояща в основата на този известен на Изток празник. Това е фактът, ако се осмелим да повярваме в него и ако умовете ни са достатъчно отзивчиви, за да разпознаят благоприятната възможност. За Запада това е малко известна нова идея, която изисква доуточняване на някои от нашите най-скъпи убеждения. Ако съумеем обаче да я приемем и разберем, в съзнанието ни ще възникне ново виждане и възможност за расата сега вече съзнателно да открива нов източник на упование и подкрепа и нов център на духовна сила.

За някои хора (които живеят сега с нас на земята), този празник въплъщава определени, ясно очертани идеи, и предлага голяма възможност. Тези идеи може да бъдат представени по следния начин:

Първо, този Празник свързва миналото и настоящето по начин, различен от всички останали празници, характерни за всяка от големите световни религии. Той символизира живата истина и настоящата възможност. Буда и Христос осъществяват тази връзка чрез съвместно Си служене на расата. Те свързват Изтока и Запада и обединяват в единно цяло християнската традиция, будистката религия и хиндуистката вяра, като насочват в едно русло стремежа на всички (ортодоксални или неортодоксални) вярващи по света. Така религиозните различия постепенно се заличават.

Второ, Празникът Уесак отбелязва най-високата точка на духовно благославяне в света. Това е време на изключителен приток на жизненост и духовна стимулация, който витализира стремежа на цялото човечество.

Трето, по време на Празника и чрез обединените усилия на Христос и Буда, Които работят в най-тясно сътрудничество, се открива канал за връзка между Бога и човечеството, по който любовта и мъдростта на самото Божество се изливат върху очакващия и нуждаещ се свят. Говорейки символично (без да се забравя, че символите често завоалират истината) може да се заяви, че по време на пълнолунието сякаш внезапно и широко се отваря някаква врата, която през останалото време е била само леко открехната. Чрез тази врата стремящите се и учениците влизат в контакт с енергии, който иначе са сравнително труднодостъпни. Тя позволява на човечеството да се приближи към Водачите на расата, към истината и към реалността, което е невъзможно през останалото време. Така всички, които се намират от двете страни на тази врата, ще могат във все по-голяма степен да се възползват от тази благоприятна възможност. По време на пълнолунието в Телец като че се отваря врата "към Небето" (отново изразявайки се символично), чрез която може да бъде осъществена връзка с някои още по-велики Животи, Които заемат такава позиция по отношение на нашата планетарна Йерархия, каквато Тя самата има спрямо човечеството. Когато това бъде осъзнато, ще стане възможно да се развива Науката за Приближаването към по-дълбоките истини и сили на живота, които засега остават скрити зад воала, но които ще бъдат разкрити през Новата Епоха. Това е част от една реално утвърждаваща се техника на Пътя и от духовния напредък.

От друга страна, през посочените дни става възможно голямо разширяване на съзнанието, което е много трудно постижимо през останалото време. Учениците и посветените навсякъде по света биват подпомогнати и духовно подбудени да приемат онези велики стъпки, които са известни като посвещения, и които позволяват на човечеството да проникне малко по-дълбоко и по-съзнателно в мистериите на Царството Божие. Те ясно разкриват чудото на божественото и красотата на божествеността във всеки човек, както и малка частица от Плана, на който човечеството е подчинено и на който то същевременно може да сътрудничи.

Нека обаче се върнем към драматичното събитие в Хималаите: Когато Буда отново изчезне, множеството се изправя; водата в купата се разпределя на мънички порции сред Учителите, посветените и учениците, които се отправят към местата си за служене. Всеки от множеството взима своята малка купичка или съд за вода и пие от него, споделяйки с останалите. В тази красива "водна церемония на приобщаването" символично се представя знакът на настъпващата Нова Епоха - Епохата на Водолея, на Водоносеца. Това е епохата на "човека с кана вода в ръце", както го е описал Христос в епизода, предшестващ инициираното от него приобщаващо служене. Тази церемония символизира истината за универсалността на божествената любов, за необходимостта от индивидуалното ни пречистване и за възможността да споделим с останалите това, което принадлежи на всички. Водата, намагнитизирана от присъствието на Буда и Христос, придобива определени благотворни и лечебни качества. Така благословено, множеството безмълвно се разотива; Учителите и учениците се завръщат в света, за да продължат с подновени сили служенето си до следващото майско пълнолуние.

В наши дни легендата за това истинско и жизнено духовно събитие бавно се разпростира на Запад; там тя предизвиква признание, любопитство, учудване или въпроси от страна на много хора. Според някои западни стремящи се, вече е настъпило времето, когато Западът и Изтокът могат да се свържат духовно в един велик Празник за приобщаване на душите. Влизайки в хармония помежду си и под ръководството на Буда, Който е дошъл, за да донесе светлина на Изтока, и на Христос, Който на свой ред идва, за да даде светлина на Запада, те ще могат заедно да се стремят към това благославяне и духовно откровение, което бъдещето настоятелно изисква - "мир на земята и добра воля сред хората". Така човечеството ще бъде въведено в една нова епоха на братство и разбирателство, когато човекът (освободен от своите страхове) ще разполага с повече време, за да открие Бог у себе си.

Затова най-великото събитие на планетата (от гледна точка на духовните истини), което има и най-голямо въздействие върху човешката раса, е Празникът Уесак. Неговото влияние винаги е присъствало, но е оставало непознато за широките маси. Сега обаче въздействието му е на път да бъде разпознато и съзнателно използвано.

Текстът е адаптиран от статията на Алис А. Бейли, озаглавена "Празникът Уесак" (THE WESAK FESTIVAL).

* * * * *

УЕСАК - ПРОБУЖДАНЕ ЗА ПОСЛАНИЕТО НА БУДА

Великден (в неговата тясна връзка с Христос) е велик западен Празник, докато Уесак е велик източен будистки Празник. Събирането на много будистки поклонници в Тибет (планината Кейлаш) е външният еквивалент на церемонията, описана от Алис Бейли в брошурата й за Уесак. Това е ежегоден съвременен ритуал и живо събитие, протичащо по време на пълнолунието в Телец. Много духовно търсещи хора участват в тази церемония чрез съзнанието си (чрез преживяване по време на сън) и могат да потвърдят основните факти на тази ежегодна церемония.

Поклонниците се събират в една хималайска долина пред голяма скала, където с напеви и ритуални движения образуват различни символни геометрични фигури. После настъпва тишина. Появява се образът на Буда, седнал в позиция лотос над голямата скала, Който с протегната ръка предава благословията на Шамбала към света и всички живи същества. Тогава Христос произнася Великия Призив и така фокусира в себе си целия човешки стремеж и духовно желание за избавление. Благословията на Буда, която идва от Шамбала (най-висшия и свещен център на планетата) е приета от Христос, като Представител на човечеството. Той задържа (в известен смисъл) тази благословия до пълнолунието в Близнаци, когато на свой ред я излива върху света.

Това е много кратко описание на едно велико духовно събитие, което се повтаря всяка година и допринася много за духовния подем на планетата. Кой би могъл да знае колко хора по света са осведомени за тази церемония и се стремят да вземат участие в нея физически или чрез мисълта си?

Церемонията Уесак показва тясното духовно сътрудничество на Христос и Буда - двамата братя, както ги нарича Тибетеца. Учителите на Мъдростта, планетарната Йерархия, Силите на Светлината и Духът на Мира заедно с Новата Група Световни Служители, всички ученици и стремящи се постигат висше изравняване, в резултат от което към света се изливат мощни енергии. Те са толкова могъщи, че се излъчват само веднъж в годината благодарение на съдействието и "буферната роля" на йерархично разположените редици на споменатите по-горе Същества.

Сътрудничеството между Буда и Христос

Столетие след столетие, сътрудничеството между Буда и Христос по време на този велик Празник утвърждава един съвършен модел за осъществяване на Божествения План. Като съвършени човешки същества, Те са представители на цялото човечество и чрез примера на своя живот спомагат за спускане на божествеността върху земята. Духовните постижения на Буда и Христос са утвърдили божествения живот на земята по немислим дотогава начин. Нека се замислим върху ясния символизъм на това спускане и утвърждаване - Буда е достигнал своето просветление под баяновото дърво, а Христос е постигнал сливане с Божествената Воля, разпънат на дървен кръст, т. е. върху дърво.

Тези земни образи притежават дълбоко значение. Празникът Уесак се провежда в Телец, който е най-земният от всички знаци. Целта на Телеца обаче е дълбоко духовна и е символизирана от "бика, устремен напред... взрян в целта и сияещата Светлина". Всеки стремящ се и ученик е такъв "Бик", ако насочеността на живота му е напълно интегрирана и съсредоточена върху духовния Път. В този случай нищо не може да спре напредъка му към освобождението. Тази способност може да бъде открита у всеки духовно търсещ човек, поради която Буда съветва: - "Бъди светлина на самия себе си".

Буда и Христос са най-великите познавачи на човешката същност... Те са въплътили върховното постижение, възможно за цялото човечество, а животът Им е пример за това как трябва да живеем и всички ние.

Буда е разбрал природата на желанието и факта, че желанието (подобно на всички енергии и сили) не може да бъде подтиснато, а само пренасочено към една по-висша цел. Ако Той е преподавал същността на желанието, Христос е учел как то да бъде преобразувано в духовен стремеж, доколкото желанието е най-нисшето отражение в човешкото съзнание на волевия аспект, т. е. на едно от трите велики изражения на божествеността.

Буда въплъщава силата на трети Лъч на Творческия Разум. Той съвършено изразява значението на светлината в материята и на ума във формата. През четиридесетте дни, прекарани под баяновото дърво и завършили с просветление, той се пробудил за разбирането на вероятно най-дълбоката истина по отношение на проявения свят, а именно, че в същината или сърцевината на всеки атом живот се крие частица чиста божественост. Това се потвърждава от принципа на ученика, намиращ се под влиянието на Телец, който гласи: Когато окото е отворено, аз виждам, че всичко е Светлина. Будисткото учение твърди, че "Божествената сфера не е отдалечено място", тъй като "земният ни живот представлява активност на самата Нирвана; не съществува ни най-малка разлика между тях". Проблемът на човечеството следователно се състои в това как то разбира този проявен свят.

Илюзията на формата

През много голяма част от своя Път, човешкото същество е убедено, че светът на формите е единственият истински свят и това подхранва желанието му да се привързва и да притежава онова, което има форма. Единствено чрез усилия и безстрастие ученикът си пробива път през илюзията, за да стигне накрая до откритието за целта на субстанцията, чието предназначение е да осигури средство за взаимовръзка. Според Неостаряващата Мъдрост, цялостният предмет на настоящата слънчева система е взаимоотношението и това трябва да бъде осъзнато на външните планове на Земята, за да бъде осъществен някакъв необозрим Божествен План, който Го е подтикнал да създаде нашия свят и всичко, което живее в него. По време на церемонията Уесак, Христос произнася Великия Призив, чиито финал призовава: "И нека Светлина, Любов и Сила възстановяват Промисъла на Земята". Това е последното изявление от тази велика Мантра - която е собствената мантра на Христос, и Негово финално твърдение за епохата на Водолея: възстановяването на Плана на Земята.

В това осмисляне на взаимоотношението или "мрежата на живота", която се развива на Земята, човечеството играе главна роля, защото всичко, което живее, е било, е, или ще бъде човек. Човешкият стадий на развитие отразява такова ниво на съзнание, което (оставайки част от планетарната субстанция) може да възприема и да сътрудничи с божествеността, скрита в сърцевината на всеки атом на материята. Както изглежда, процесът на изкуплението трябва да протича отвътре - стимулиран от онзи, който обитава тази субстанция. Това е най-доброто, което малкият човешки ум може да направи с тази идея. Все пак е наложително да я разберем, защото от това зависи изкуплението на планетарния живот.

Тибетеца казва: "Висшето винаги присъства". "Това, което очаква разкриване, е във вас и навсякъде около вас". Ученикът, намиращ се под влиянието на Телец, потвърждава това с думите: "Когато окото е отворено, аз виждам, че всичко е Светлина". Дори на самия край на зодиакалния кръг, освобождението не предизвиква напускане на Земята, затова учениците, намиращи се под влиянието на Риби (знака на висшия духовен стремеж), утвърждават: Като напускам дома на Отца си и се завръщам обратно, Аз спасявам; завръщайки се на Земята, Аз откупвам и освобождавам всички животи, които все още остават в мрака на заслепението, илюзията и майя. Буда от векове е "напуснал дома на Отца си" - Шамбала, и се е завърнал на Земята, носейки на човечеството Полъха на Просветлението; когато обаче аспектът на Мъдростта се затвърди у човечеството, Буда отново ще се посвети на Своята истинска задача. Вероятно сега, в края на епохата на Рибите, световните ученици ще демонстрират по-голяма мъдрост, сътрудничейки по-безкористно и активно на планетарното изкупление.

Представата за необособената идентичност

Когато Буда бил запитан "Кой си ти?", Той отговорил: "Аз съм пробуден". Ние също можем да бъдем пробудени, но за целта трябва да положим съответните усилия. По време на Телец непрекъснато се набляга на усилието. Общият му символ е "бикът, устремен напред... взрян в целта и сияещата Светлина." Това е космична, планетарна и индивидуална борба, която е толкова всепроникваща, че нашият Логос е станал известен като "божествен Бунтовник"; за Него се казва, че когато Му било наредено да се утвърди на планетата Земя, "Той не я харесал и оттук произтича страданието." Борбата се дължи на това, че "волята-желание се намира в основата на проявените енергии на Логоса, на планетарния Живот, на човека и на всички природни форми. Тази борба отразява усилието на онова, което остава дълбоко скрито в мрака, да достигне дневната светлина; това е усилието за превръщане на желанието в стремеж, а на стремежа във воля за постигане...".

Заслугата се състои именно в акта на усилието. В "Основи на будизма" Елена Рьорих казва: "Буда особено е ценял учениците му да докажат усилията си; Той никога не е преподавал подчиняване на страстите, а само превръщането и сублимирането на тяхното качество, тъй като в основата на всяка страст се намира искра от енергия, без която развитието е невъзможно." Зърното на чистата воля е скрито в тъмницата на желанието.

Практичността на учението на Буда

Абстрактното разбиране на учението на Буда изглежда невъзможно, защото ценността му се състои в неговото конкретно прилагане в живота. Буда е преподавал вътрешните, езотерични доктрини само на малцина от учениците си. Той е твърдял: "Единственото, което преподавам, е кармата": причина и следствие; страдание, причина и край на страданието. Неговото учение е дълбоко практично, тъй като се отнася не само за индивидуалното освобождение, но е и способ за постигане на правилни човешки отношения и следователно за приобщаване.

Колко актуално остава и досега посланието на Буда:

1. Не се отъждествявай с материалното и със желанията си.
2. Придобий правилно чувство за ценностите.
3. Не разглеждай собствеността и земното съществуване като най-важни.
4. Следвай благородния осморен път, който е път на правилните отношения със събратята и с Бога.
5. Развивай знанието чрез самостоятелно усилие и дисциплина.
6. Придържай се неотстъпно към истината, или към светлината, тъй като всичко останало е мимолетно и изчезва.

Тези шест напътствия трябва да бъдат следвани като учебник за възпитанието на децата в нашия свят, но как да преподаваме тези ценности на децата си, ако ние самите не ги съблюдаваме?

По време на Празника Уесак се извършва планетарно изравняване, което включва Силите на Светлината, Духа на Мира, планетарната Йерархия, Буда, Христос, Новата Група Световни Служители и Човечеството; това формира канал, чрез който върху планетата се изливат мощни, благотворни Сили. Тези Сили оказват определящо влияние върху умовете на разумните и правилно мислещи хора; тези енергии ще достигат и благославят всички хора по света, ако духовно търсещите, стремящите, учениците, религиозните водачи и хората с добра воля се обединят в единен устрем.

Ние можем да подпомогнем изграждането на този канал, ако в своята медитация съумеем да забравим за себе си, за грижите и проблемите си, и насочим цялата си мисъл към човечеството.

Зов за служене

Тибетеца е казал: "Призовавам всички ви към великото служене в името на човечеството - търсете притока на светлината в своите човешки решения. Моля ви да призовавате, очаквате и търсите нужното просветление за онези, които трябва да вземат решение от името на всички хора по света. Вашата лична просвета няма нищо общо с това търсене. Изискват се безкористни мотиви за основа на вашето индивидуално и групово търсене. Вие търсите просвещение и просветлено възприятие не за себе си, а за онези, които направляват съдбата на расите, нациите и групите в света. Те носят отговорност и трябва да предприемат мъдри дела, основани на световно разбиране, в полза на международното сътрудничество и за установяване на правилни човешки взаимоотношения.

"...Призовавам всички ви да подпомагате Силите на Просвещението в наши дни. Като личности, вие трябва да работите за открит и възприемчив ум, свободен от предразсъдъци и национални предубеждения. Мислете в по-широките граници на единния свят и единното човечество.

Когато вие, стремящите се да служите на Христос, застанете с правилните си мисли и увереното си търсене зад мъжете и жените, които творят световните закони, и ги подкрепите, тогава с ваша помощ те биха могли да постигнат забележителни резултати, като освободят Силите на Просвещението по един нов и могъщ начин. Нека заемем своята позиция. Нека бъдем фокусирани като единен, ум постигнал изравняване с всички, които работят за благото на човечеството".

Адаптирано от лекция на Сара МакКечни "Уесак - пробуждане за посланието на Буда", Ню-Йорк (Април 1997).

* * * * *

СВЕТОВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И
МАЙСКОТО ПЪЛНОЛУНИЕ

"Двата дни на подготовка се наричат "дни на себеотричането и безпристрастието". Денят на Празника е известен като "ден на защитата", а следващите два дни са наречени "дни на разпределението". Тези определения за различните фази на Празника имат за Йерархията на Учителите по-различно значение, отколкото за нас. Да се разяснява тяхното най-дълбокото значение е безполезно и забранено. Те все пак означават пет дни на най-интензивни усилия и служене, водещо до отхвърляне на всичко, което може да попречи на нашата полезност като канали на духовна сила. Следователно, през първите два дни е необходима съответната подготовка, посвещаване и насочване на стремежа нагоре, като в деня на самия Празник ние трябва да станем получатели и пазители на такъв обем от навлизащата духовна сила, какъвто сме в състояние да поемем. Като канал, ние трябва да сме в състояние да забравим себе си в служенето, разбирано като осъществяване на контакт, вместване и задържане на силата, предназначена за цялото човечество. Самият Празник трябва да бъде разглеждан като ден на тишината. Тази вътрешна тишина и тържествено безмълвие трябва да бъдат устойчиво съхранени (макар че външно човек може да служи чрез речта и действията си). Това е ден на служене, преживяван изцяло на езотеричните нива с пълно себезабравяне в името на човечеството и неговите нужди. През този период обект на нашето непрекъснато внимание трябва да бъдат само две мисли: първо - нуждата на нашите събратя, и второ - необходимостта от осигуряване на групов канал, чрез който духовните сили могат да бъдат пропуснати през тялото на човечеството под опитното ръководство на избрани членове на Йерархията.

Двата дни преди пълнолунието поддържаме отношение на самоотверженост и служене. Стараем се да добием нагласа за възприемчивост към онова, което ни съобщават нашите души, и което ни прави полезни за Йерархията. Тя работи чрез групи от души и могъществото на тази групова работа предстои да бъде изпитано в бъдеще. Тези групи на свой ред установяват необходимите връзки и така подхранват предано очакващите и активно търсещи личности. В деня на пълнолунието ние трябва устойчиво да поддържаме себе си в светлина, без да формулираме случващото се, без да очакваме конкретни резултати или някакви осезаеми последствия.

В двата последващи дни, фокусът на нашето внимание неотклонно се измества от самите нас и от вътрешните субективни планове към външния свят. Нашите усилия се насочват към предаване или пренасяне на такова количество духовна енергия, с каквото сме могли да се свържем. Така нашата работа в това специфично и особено поле на сътрудничество се изчерпва.

Това петдневно усилие е предшествано от период на най-интензивна подготовка; Йерархията започва подготвителната си дейност за посрещане на благоприятната възможност точно в часа, когато "слънцето тръгва на север". За разлика обаче от човешките същества, нейните Членове не изпитват умора. За стремящия се е невъзможно да издържи толкова дълъг период на подготовка, независимо от силата на неговата преданост.

Когато Великият Повелител е бил на Земята, Той е казал на учениците си, че успешното духовно усилие, което носи изцеление, е невъзможно без молитва и пост. Размислете над тези думи. Това е групово усилие, насочено към обширно групово изцеление. То се осъществява чрез молитвата, като осветено желание, просветлено мислене и интензивен стремеж, чрез дисциплиниране на физическото тяло (за кратък период) и чрез поставяне на определена цел. Само така обширното групово изцеление може да бъде постигнато.

Какво трябва да правим в такъв важен период като пълнолунието през месец май? Доколкото позволява сложността на предмета, ще изложа задачите кратко и ясно, по реда на тяхната важност:

1. Освобождаване на определени енергии, които могат много силно да въздействат на човечеството. След като бъдат излъчени, те стимулират духа на любовта, братството и добрата воля между хората по цялата земя. Тези енергии са толкова конкретни и реални, колкото и онези, с които борави науката, като ги нарича "космични лъчи". Имам предвид реални енергии, а не емоционално желани абстракции.
2. Сливане на всички хора с добра воля по света в едно интегрирано и отзивчиво цяло.
3. Призив с последващ отклик от страна на някои велики Същества, Чиято дейност ще стане възможна, ако бъде изпълнена първата задача чрез реализиране на втората. Размислете над синтеза между тези три задачи. Няма значение с какви имена ще наречем тези Живи Сили. Те могат да бъдат разглеждани като Божествени Пълномощници, Които сътрудничат с Духа на Живота и Любовта на планетата, с Единния, в Който живеем, движим се и съществуваме. Някои мислители ги приемат за Архангели от най-висок ранг, Чиято работа е възможна благодарение на Христос и неговата група от ученици - истинската жива Църква. За други, Те са мъдрите ръководители на планетарната Йерархия, стоящи в основата на планетарната еволюция, Които рядко взимат активно участие в световната дейност (с изключение на кризисни моменти, какъвто е сегашният) - това право Те предоставят на Учителите на Мъдростта. С каквото и име да Ги назовем, Те са готови да помогнат при условие, че зовът (отправен към Тях от стремящите се и учениците) е достатъчно силен именно в периода на пълнолунията през май и юни.
4. Предизвикване на отклик (на усърдна и целенасочена активност) от страна на Йерархията от Учители - тези просветлени Умове, на Които е поверена отговорността по управлението на света. Необходимо е постигане на отзивчиво взаимодействие между следните три групи:
1. Йерархията - очакваща и загрижена, защото дори и Тя не може да предвиди реакциите на човечеството (ще бъдат ли хората достатъчно мъдри, за да се възползват от предложената им възможност). Тя действа организирано под ръководството на Христос - Учителя на всички Учители, ангели и човеци. Той е пряк посредник между земята и Буда, Който от своя страна осъществява връзката между цялата очакващата Йерархия и наблюдаващите Сили.
2. Новата Група Световни Служители - представена от всички сензитивни и предани служители на расата. Нейната цел е укрепване на световния мир, добрата воля (като основа на бъдещия живот) и световното разширение. Първоначално тази група е съставена от шепа приети ученици и предани стремящи се. Впоследствие редиците й са отворени... за всички хора с добра воля, готови да се жертват за благото на човечеството, без да поставят разграничителни бариери между хората от различните раси, националности и религии.
3. Онази част от човечеството, която откликва на предаваните идеи и възприема благосклонно задачата за постигане на международно разбирателство, взаимна икономическа зависимост и религиозно единство. Когато тези три групи мислители и служители се свържат и се изравнят, макар и за миг, може да бъде постигнато много - ще бъде отворена вратата към новия живот и ще започне прилив на нови духовни сили. Такава е груповата цел и идея.

Мога ли да попитам какво значение има пълнолунието през май лично за вас? Достатъчно важно ли е то, за да приложите всичките си усилия? Действително ли вярвате, че в този ден наистина може да бъде излъчена духовна енергия с такава мощ, че да промени световните дела (при условие, че хората приемат съответно участие)? Приемате ли истински и можете ли на практика да защитите убеждението, че на този ден Буда, в сътрудничество с Христос, с Йерархията от Просветлени Умове, с някои Високопоставени Ангели и със Силите на Светлината (като висш противовес на тъмните сили) - имат готовност да изпълнят Божествените планове, ако човеците им дадат право и възможност за това? Главната задача в този период е не да се борите със злото и силите на мрака, а да активизирате могъществото на светлината. Вместо да се противопоставяте на злото, организирайте и активизирайте доброто. Така ще укрепите силите на работещите в името на справедливостта и любовта, при което за злото ще останат по-малко възможности.

Ако вярата ви в казаното от мен е поне колкото синапено зрънце, ако искрено сте убедени в дейността на Божествения дух и приемате божествеността на човека - забравете за себе си и в бъдеще посветете всичките си усилия на задачата за организирано сътрудничество и промяна на световните дела чрез укрепване духа на любовта и добрата воля през месец май.

"Eзотерична Психология", том II, стр. 687 - 692

* * * * *

На нашата планета се провежда колосална групова медитация, протичаща през много и различни фази. Всички медитиращи единици и групи са свързани помежду си чрез единството на духовния мотив. Те се стремят към по-тясно сътрудничество и искат да доведат медитативната си работа (съзнателно или не) до състояние на универсален покой, така че формулирането на духовното желание да напредне, а възприемането на духовните енергии да се обедини.

Два дни преди пълнолуние, в деня на самото пълнолуние, и в двата последващи дни (общо пет дни) се стремете при изгрев слънце, на обяд, в пет часа след обяд, при залез слънце, и точно по време на пълнолунието във вашия часови пояс, да произнесете Великия Призив с намерение да призовете, привлечете и утвърдите във външно проявление очакващите Сили. При възможност, изпълнявайте Призива групово и на глас. Именно съсредоточената сила на спокойната мисъл ще запълни съществуващата празнина и ще свърже по-тясно двата свята - на духовната активност и на човешкото проявление.

Никаква цена не е прекалено висока, за да бъдете полезни на Йерархията по време на майското пълнолуние (Празника Уесак). Никаква цена не е прекалено висока, за да получите духовно просветление, което става особено достъпно в този период.

Адаптирано от сайта на Lucis Trust "Three Festivals".

* * * * *

ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

От извора на Светлина в ума на Бога,
Да бликне светлина в ума човешки -
Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,
Любов да бликне към човешките сърца - .
Месията да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,
Цел малките човешки воли нека води -
Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра, наречен Род човешки, нека
На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,
И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила
Възстановяват Промисъла на Земята.

Великият Призив е световна молитва, преведена на почти 70 езика и диалекта. Той е могъщо средство, което съдейства Божият План да достигне по-пълно изражение на Земята. Използването му представлява акт на служене на човечеството и Христос. Този Призив изразява някои основни истини, които се приемат по силата на естественото разбиране от всички хора:

• Съществува фундаментален Ум, който наричаме Бог.

• Във вселената съществува божествен еволюционен План, чиято мотивираща сила е любовта.

• На земята е дошла Великата Личност, наречена от християните Христос - Световният Учител; Той е въплътил тази любов, за да разберем, че любовта и умът са следствия от целта, волята и Плана на Бога. Много религии вярват в Световния Учител, като Го наричат с различни имена: Повелителя Майтрея, Имам Махди, Месията...

• Истината, че само с помощта на човечеството може да бъде осъществен божественият План.

Божествените енергии могат да бъдат активизирани и освободени чрез призив, молитва и медитация. Хората на добрата воля от различни вероизповедания и нации могат да се обединят за световно служене, давайки духовна ценност и сила на страдащия свят. Те владеят силата и способността да влияят (чрез фокусиран, обединен призив) върху световните събития. Научно приложено, това знание може да бъде един от великите освобождаващи фактори за човечеството. Никой не може да използва този Призив или молитва за просветление и любов, без коренно да промени отношението и жизнената си цел. Както мислим в сърцето си, такива сме и самите ние. Ще използвате ли този Призив всеки ден целенасочено и предано?

Pезултатът от индивидуалната молитва и призив за светлина и сила може да нарасне неизмеримо, ако е налице съзнателно разпознаване на мисловната връзка с всички, които ежедневно използват Великия Призив. Мнозина от вас биха могли да се уговарят с двама свои приятели, с които да се свързват всеки ден в произнасянето на тази световна молитва и по този начин да създават триъгълник от светлина. Чрез използването на този могъщ Призив може да бъде фокусирана силата на множеството предани личности и малки групи и да бъде изградена мрежа от светлина и любов навсякъде по земното кълбо.

Съвети за работа

1. Размишлявай всеки ден по няколко минути върху Призива, като се стремиш да вникнеш в неговото най-дълбоко значение. След това съсредоточено и целенасочено произнеси Великия Призив. Същевременно визуализирай Божията Светлина, Любов и Воля за Добро, проникващи в сърцата и умовете на хората по света.
2. Ако желаеш да работиш като елемент от триъгълник, потърси двама приятели, с които да работите заедно. При работа с Призива, трябва да се свържеш умствено с тях и да визуализираш този триъгълник като звено от мрежата, формирана от останалите мъже и жени, посветили се на световно служене.

Великият Призив не принадлежи на определена религия, секта или група. Той се разпространява като служене на Световната Добра Воля. Финансовото съдействие е желано и необходимо с цел разширяване обхвата на Призивното служене.

* * * * *

Начална страница | Световната Добра Воля | Лъцис   Триъгълниците  | Великият Призив  |  Библиотека

Буда или Сидхарта Гаутама, както се е наричал е човекът, вдъхновил вярата на милиони хора в далечния изток и в днешно време по целия свят. Ако изобщо има религия, в която мога да повярвам и да следвам в живота си това е будизма. Четирите благородни истини или проповедта в Бенарес представлява същността на будисткото виждане в цялата негова суровост, която може да се сравни с радикална екзистенциална терапевтика: болестта е констатирана, причината е открита, лечението е определено, лекарството е предписано. Ето откъси от прословутата проповед, които са достатъчни за да си оформите едно добро мнение.

"Блаженият се разхождаше в Градината на Газелите в Сарнат, близо до Бенарес, и говореше на петимата монаси така:

От двете крайности, о, монаси, трябва да се пазите. Кои са те? Да се не привързваш към чувствените наслади, което е долно и вулгарно, земно, недостойно и поражда лоши последици, но и да не умъртвяваш плътта си чрез изтезания, което е мъчително, недостойно и също поражда лоши последици. Който е отбягвал тези две крайности, о, монаси, той е открил Средния път, който му дава прозрението и познанието и води към покой, мъдрост, просветление и нирвана.

Ето, о, монаси. Благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да си свързан с нелюбим е страдание, да си разделен с любим е страдание, да нямаш това, което искаш е страдание, накратко петте съвкупности на обвързаност на страданието.

Ето, о монаси, Благородната истина за причината на страданието. Това е онази "жажда", породена от новото съществуване и новото пребъдване, онази страстна ненасита, която си намира удоволствията ту в това, ту в онова, иначе казано, това е жаждата за чувствена наслада, жаждата да съществуваш и да бъдеш и жаждата за несъществуване, за себеотричане.

Ето, о, монаси, Благородната истина за прекъсването на страданието. Това е пълното пресушаване на тази жажда, иначе казано да я пренебрегнеш, да се откажеш от нея, да се освободиш от нея и да се откъснеш.

Ето, о, монаси, Благородната истина за Пътя, който води към края на страданието. Това е Благородния път с осем степени: правилното виждане, правилната мисъл, правилното слово, правилното действие, правилният начин на живот, правилното усилие, правилното внимание, правилното вглъбяване.

Когато просветлението за Четирите благородни истини ме осени с блясъка си, едва тогава започнах да проповядвам на света с неговите богове, аскети, и брахмани, небесни и земни същества, че съм постигнал несравнимото и върховно познание. И тогава дълбините на познанието се отвориха в мен: непоклатим в своето освобождение е моят дух, настъпило е моето последно раждане и повече няма да има друго съществуване.

ПЪТЯТ С ОСЕМ СТЕПЕНИ
Или както го наричат Средният път.

1. Мъдрост
· Разбиране или правилен възглед: усвояване на Четирите благородни истини.
· Правилна мисъл: въздържане от всякакви егоистични, злонамерени и подбуждащи към ненавист мисли.
2. Нравственост
· Правилно слово: въздържане от лъжа, злословие обиди, ненужно бъбрене.
· Правилно действие: означава да се въздържаш да крадеш, убиваш, блудстваш.
· Правилен начин на живот: въздържане от вредни занимания.
3. Умствена дисциплина
· Правилно усилие: въздържане от лоши волеви прояви.
· Правилно внимание: бдителност спрямо петте съвкупности на обвързаност.
· Правилно вглъбяване: постигане на състояние на върховно освобождаване.

ПЕТТЕ СЪВКУПНОСТИ НА ОБВЪРЗАНОСТ

· Материалната съвкупност: включва четирите елемента(вода, въздух, земя, огън) и предметите от външния и вътрешния свят, както и сетивата, чрез които ги възприемаме.
· Чувствена съвкупност: включва всички усещания за допир, независимо дали са физически или духовни.
· Сетивната съвкупност: взаимосвързаните способности чрез които възприемаме материалните и духовните неща.
· Умствена съвкупност

 ПРИТЧА НА БУДА ЗА ГОРЯЩИЯ ДОМ

  Светлината на света

Гаутама, наречен Буда, проповядвал

Учението за колелото на алчността,

На което сме разпънати всички, и съветвал

Да умъртвим желанията - така, освободени от страсти,

Да потънем в Нищото, назовано от него Нирвана.

Веднъж учениците му го запитали:

"Какво е това Нищо, Учителю? Всички ние с охота

Ще умъртвим желанията, както учиш, но кажи ни:

Нищото, в което след това ще потънем,

Прилича ли на Единението с всичко Сътворено,

Когато, лениво отпуснати, лежим във водата

По пладне, с олекнало тяло, почти без мисъл,

Или когато се унасяме, съзнавайки смътно,

Че завивката придръпваме и мигом

Ни грабва сънят? Дали е то също тъй радостно,

Хубаво Нищо, или твоето Нищо е просто само

Едно Нищо - студено и пусто, лишено от смисъл?"

Дълго Буда мълчал, накрая безстрастно изрекъл:

"На въпроса ви отговор няма."

Ала привечер, когато учениците вече си тръгнали,

Буда, все тъй седнал под хлебното дърво, разказал

На другите, които нищо не питали, следната притча:

"Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци

Ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,

Че вътре все още има хора. Вратата разтворих

И викнах, че покривът гори, те трябва, значи,

Да изскачат по-скоро навън. Но хората,

Изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,

Дордето огънят вече му пърлеше веждите:

Как е времето вън, дали не вали,

Не духа ли вятър, има ли нов дом за тях

И какво ли не още. Без да отвърна,

Излязох. Тези - казах си - трябва да изгорят,

Та да престанат със своите въпроси.

И действително, приятели мои,

На когото земята под нозете не е тъй гореща,

Че да жадува час по-скоро да я напусне

И я замени с която и да е друга -

На него нямам какво да говоря."

Тъй каза Гаутама, наречен Буда.

Ала и ние, които вече не усвояваме Изкуството на търпението,

А по-скоро усвояваме Изкуството на нетърпението,

Предлагаме средства за изменение на земния ред

И учим хората да се отърсят от себеподобните си

Угнетители, смятаме, че на онези, които

Пред връхлитащите бомбардировачни ята на Капитала

Все още предълго разпитват: какво мислим

За туй, за онуй, как си представяме всичко,

Какво ще стане със спестовните им книжки

И с празничните им дрехи след Революцията -

Също нямаме кой знае какво да кажем.

1937